Castellon
добре подредени от обилното хранене и още по-обилното количество бяло вино от предишната вечер, понеделник сутринта ни изненадва с ранно събуждане и време за работа; любимото ни такси потегля към Castellon, Меката на испанската керамика, натъпкано с петима архитекти и един Филип (нормален симпатичен човек, нищо, че общува с архитекти…)
пътчето, с размер на магистрала, но без такъв статут, вие в близост до крайбрежието между хълмчета и безкрайни портокалови градини, натежали от оранжеви точици; портокалите се берат от края на есента та чак до напролет (какво си мислите, че работят повечето български гастарбайтери в Испания?!!!); тук-там насред портокалите изникват – ни в клин, ни в ръкав – огромни комплекси от бетонни мастодонти – наследство от испанския строителен бум; някои са недовършени с крановете около тях…
Castellon е малко градче – 100 000 души; броя фабрики за керамика в околностите му беше трицифрено число (не го запомних)…
свършваме си работата, нашашкваме се качествено от нивото на роботизация в производството и привечер ни прибират в хотела; двете женски от групата тихичко се измъкваме с бойната идея да посетим едно място, чиято снимка ни е привлекла на рекламна картичка в хотела.
Музей на съвременното изкуство
(само да ви припомня – градчето е с размера на Ловеч / Смолян!)
понеже сме всеизвестни каръци (аз) музеят се оказва затворен
това не успява да помрачи ни най-малко детската ни радост, подскачайки около онова, което се оказа сградата му
вижте сами
портиера не успя да ни обясни дали инсталацията е постоянна част от сградата или е просто временен експонат (английският му стигаше толкова, че да ни обясни, че в понеделник е затворено); въздишаме малко, слънцето залязва, пием по кафе, щракаме по някой ей такъв кадър
и потегляме обратно, че момчетата сигурно са прегладняли и припадат от жажда ????
