the Coast and the Hibbutz of Canaan
Едва съм си отворила очите и вече сме на път. Потегляме на север, покрай брега на Средиземно море. Първа цел, набелязана от нашия любезен домакин – античния град Кейсария (Ceaserea)
градът е процъфтял по време на управлението на цар Ирод (да, същия за който си мислите и да, по същото време), и като васал на Рим, разбира се, е притежавал всички характеристики на римското градоустройство и строителство, в това число амфитеатри, терми, аквадукти, храмове, ортогонална улична мрежа; Веспасиан е провъзгласен за император в Кейсария; един черен римски легионер:
амфитеатърът на Ирод – тамън на брега, действието се е развивало под естествения декор на невероятния средиземноморски залез:
основи на характерните римски бани
и прекрасно запазени каменни сводове:
както и също толкова прекрасно запазени римски котки
ветровете на историята не са пощадили особено много града – той е бил последователно римски, византийски, арабски, кръстоноски, докато не бъде разрушен и погребан от Мамлюките през 13 век; и забравен; до началото на треската по античността в края на 19 век.
части от османските укрепления, с малко съвременна намеса отгоре
доста странно разбиране за “опазване на архитектурното наследство”
а това може би е от епохата на кръстоносците (невероятен свод, на живо изглежда вълшебно, особено като си представи човек че стои от 1000 години)
на изхода намираме банкомат и решаваме да се снабдим с шекели – валутата на Израел
стоте шекела, най-масовата банкнота:
три шекела са един долар, а около 5 – едно евро; банкнотите не са хартиени, а нещо като много тънка пластмаса/винил.
продължаваме на север.
град Хайфа, пристанище и обещаващо място, тъй като има възвишения покрай морето, които успокояват изтормозените ми от плоска шир очи; целта ни са Бахайските градини:
които са затворени по някаква причина, така че успяваме да надзърнем в савсем малка част от тях
и продължаваме натам; пък и е време за обяд…
(Бахайството е най-младата религия, за по заинтересованите – тук)
“натам” е мястото, обвито с най-много мистерия и истории, предавани от уста на уста, за мен – кибуцът.
за първи път чух за това социално-икономическо-идеологично явление във времената на бг-соц-а; звучеше като поучителна приказка повече, отколкото като реална история; ще цитирам текст от wiki, за не рискувам моето обяснение да залитне в романтична насока:
“Това са единствените общности в света, които всъщност са постигнали, поне за няколко десетилетия, комунизма с чистите му принципи, неопорочени от държавните структури и началства: всичко е общо и на всекиго според потребностите, от всеки според възможностите. Разликата е съществена от социализма познат в бившия съветски блок, тъй като кибуците са изградени на доброволен принцип.”
как звучи само, а?!?!
как изглежда
чисто новичката обща дневна-бар
и разбира се, причината да дойдем точно в ТОЗИ кибуц (осъмнихте се нещо май…):
автори: SO Architecture (имайте търпение, сайтът е на иврит)
това място, кибуцът, беше най-хубавото нещо в Израел; не се шегувам!; атмосферата, хората, алеите и малките къщички, потънали в зеленина, на които тераса им е ливадката отпред, дечурлигата на колелета, профучаващи покрай нас и безкрайното спокойствие… спрялото време; напомни ми моето детство…
днес кибуците отмират, глобализация, прогрес, консуматорско общество, държавата Израел процъфтява и комуните вече са излишни.
потегляме на изток, към мъртво море; денят преваля и стигаме река Йордан по тъмно; ако отидете в Израел и можете да пропуснете тази част – не се колебайте! предполагаемото място, където Исус е кръсен, е фанатизирана туристическа дестинация, от която откровено лъха на предприемачество и печалбарство – нищо повече.
много по-интересна е самата река – оазис в пустинята; реката извира от планината Ермон (нейде в Ливан), лъкатуши из северен Израел, създава Галилейското езеро и след като се оттече от него се превръща в границата между Йордания и Израел/окупирана Палестина/Западния бряг и накрая се влива в безотточното Мъртво море на около 450 м. под морското равнище; всъшност наименованието “западния бряг”, прокънтяло всички телевизионни емисии през последните не-знам-колко години, означава “западния бряг на река Йордан”; без реката огромни територии около нея в пет държави биха били безлюдни; използването на водите й е толкова мощно и повсеместно, че към момента тя буквално изчезва преди Мъртво море; реката изчезва, но не и конфликтите около нея.
