day 12/13 – 14/15.07.09 – Kobenhavn/Copenhagen
Разказът за Копенхаген е вероятно най-трудно появилата се част в този пътепис.
дали защото градът ме заплени от`ма още миналата година, но и не пропусна да ми покаже, че не е било мимолетно увлечение, когато тази година се върнах;
дали заради кумирите на подрастващата ми архитектурна шишарка, които така щастливо съжителстват на това място, или заради начина, по който датчанките съжителстват сред тях…
или просто заради колелетата;
по-лесно се пише поезия за фиордите на норвегия, отколкото се отговаря на въпроса защо Копенхаген е толкова хубав; няма начин да пресъздам отношението си към мястото с патетични думички, а снимките някак не хващат дикиш; къде от професионално любопитство, къде в търсене на въпросния отговор решавам, че ми остават само архитектурните факти; може пък след внимателно вглеждане в тях отнякъде да изплува тайната рецепта на този приказен град;
бърз поглед на тяхното собствено отношение към темите дизайн и архитектура:
[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=rkT6wPevhVI&feature=related]
показателен е ???? – one is never too young to enjoy a good design…
общ поглед
ясно се вижда къде е бил стария град
начало – 11 век; столица – ранния 15 век
буквален превод на името – пристанище на търговци
население 2009 – 1,16 милиона, с околията 1,87 милиона (34% от всички датчани)
лято 20, 25, зима -2, -4.
вътрешен продукт на глава от населението 62 000 USD (за сравнение: USA – 47 000, Франция 40 000, Германия 44 500, Русия 11 800, Румъния 9 300, БГ 6 800)
Дания е втората най-мирна страна, след Исладния
2008 Копенхаген е обявен на четвърто място в топ 50 на “европейски градове на бъдещето” след Лондон, Париж и Берлин
the Most Liveable City in the World (е няма пък да го преведа това!)
най-чистия и природо съобразен град, вътрешното му пристанище е толкова чисто, че става за плуване
най-щастливото място
най-ниско ниво на корупция….
градът е разположен на два острова, намиращи се между протоците, разделящи атлантическия океан от балтийско море; в следвоенно време Копенхаген е проектиран на радиално-лъчев принцип, т.нар. петопръстна система; сериозните темпове на развитие, разрастване и трансформации на градската структура се появяват след пускането на мосто-тунела към шведския Малмьо (Oresund Bridge) – разстоянието е някакви си трийсетина километра, Швеция също е евросъюз, а в Дания заплатите са по-високи…. по протежение на централния канал, разделящ двата острова до скоро са били разположени всякакви видове промишлености, облагодетелствани от директен морски път; до савсем скоро…
още едно видео за тяхното отношение към развитието на града им
[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=H2K8bJ-efTU&feature=PlayList&p=F8BF659180774A13&index=0]
(1) е най-старото; (2) е Friedriksberg
този квартал определено не е сред новите; и определено не е квартал – а град, в града; смята се за най-престижното място за живеене в Копенхаген и едва през 2007 е загубил статутът си на самостоятелна област на държавата (област!, не община…); но все още е най-гъсто населената такава – 100 000 души на 8,7 km²; поради гъсто застроената среда съвременната архитектурна намеса е внимателна и прецизна – тук-там, само на места.
Friedriksberg – метрото
Градските трансформации тук воюват за поредното освобождаване на градска среда от пътни артерии – метро и автомобилни улици, свалянето им под земята и усвояването на новополученото пространство по подходящ начин. Мястото е достатъчно голямо, че това да включва и нови сгради – кино, библиотека, фитнес център, както и стотина жилищни единици за млади хора с магазини на партерите. Изразът, който датчаните използват, е “промотиране на градския живот”. Има ли накъде?
(снимките не са мои)
F.L.Smidth
автори на градоустройството са небезизвестните мастити датчани Henning Larsen Architects; операта в Копенхаген
на маститите в дания им се налага да участват в конкурси… и явно имат с какво да ги печелят. 2004. градоустройството не е такова в общоприетия смисъл на думата – по-скоро “отворен код” (да ви звучи познато…?), в който само са заложени някои основни правила, основаващи се на запазване и трансформация на индустриалните постройки, между които постепенно да се изградят нови жилищни и офисни сгради, площадчета и зони за отдих (ма мнооооогоооо лош цвят са придобили тези думи, ама други си нямаме).
строителството тепърва започва и е предвидено да продължи 7-9 години; ново/съществуващо :
Nimbusparken
това ново кварталче, бивша промишлена зона от първата половина на 20 век, се е появило на бял свят след архитектурен конкурс, спечелен едвовременно от две бюра:
– берлинчани, предлагащи тематични градски градини
– градоустройствено решение с пунктови сгради
окончателните планове, обобщаващи спечелилите решения, са разработени от трети екип, като част от промишлената архитектура е запазена и превърната в богато остъклени жилища с 3,50 светла височина; (не мисля, че има сърдити)
30% жилищно
70% офиси
строителството не е приключило
Flintholm
като всички други образци на съвременното датско градоустройство, и този усилено се напъва да съчетае частна и обществена градска среда; мястото се намира в близост до престижния Фридриксберг, за който са характерни озеленени частни дворчета, отворени към улицата и отворени жилищни фасади с балкони; височината на застройката е от два до шест етажа, отворена към паркова и спортна зона.
централна търговска улица
студентско общежитие
детски градини и day-care
редови къщи с дворове и блокчета
строителството тепърва започва
толкова за кръгчето с номер (2)
продължаваме към по-интересната част
и започваме с най-хубавото – най-мащабната градоустройствена инициатива на Копенхаген, на горната карта под номер (3); името й е
Restad или, както те го изписват, Orestad (буквичката о е задраскана, но това не мога да го изпиша)
мястото е старата мера на града; савсем правилно сте прочели – мера, общинско пасище; проверих изрично в речника, да не би да бъркам значението на думата… иначе казано – градоустрайство на чисто, в нищото, почти като Бразилия, само че 21 век.
1994
град Копенхаген (не баш, но все пак – инициаторът е държава+община) обявява конкурс за градоустройството; в заданието на конкурса пише:
“The new district must function as a counterpart to the old city centre of Copenhagen and contain an urban environment of exquisite artistic and environmental qualities that may function as a laboratory for new ideas.”/новият квартал трябва да бъде противоположност на стария център на Копенхаген; новата градска среда трябва да притежава иключителни художествени качества, да бъде природосъобразна и да работи като лаборатория за нови идеи./ (извинения за некадърния превод)
площ на територията – 3 100 000 кв.м.
1995
печелят финландци – ARKKI, както пише – млада финландска архитектурна фирма; толкова млада, че, въпреки усилията ми, не открих почти нищо за тях из мрежата; явно не пречи J; работата им, с която печелят конкурса, се базира на четири основни принципа по отношение на организацията на Orestad
– връзка между застрояване и природна среда
– добра инфраструктура за пешеходци и колоездачи
– канали и езера (помните ли водата от Стокхолм….)
– метро-линия, повдигната на колони над основното улично ниво.
толкоз.
всъшност тези 3,1 мил. кв. м. са широки точно 600 м.
от тях над 1/3 са оставени за озеленяване и открити площи (само между другото – спортните съоръжения и площадки НЕ влизат в тази сметка);
в т.нар. градоустроство няма и помен от картинност, рисунък или каквото и да било подобно, което по принцип свързваме с понятието градоустройство тук;
прогнозно приключване на всички строителни работи – 2068 г; (70 години? това е три поколения време почти…)
Orestad се състои от четири части – Nord, Amagar, City и South, отделени едно от друго от големи, осезаеми празни площи тип парк с велоалеи, твърде близък по вид до естествена природа; четирите под-кварталчета се развиват поотделно, почти самостоятелно, независимо едно от друго; разбира се, първото, което е било построено, преди всичко останало, е било метрото…. (на картинката – тъмно сива двойна линия с червени маркери за спирките)
четирите части на Orestad се различават по застроителен профил савсем целенасочено:
Orestad Nord е наситен с публични функции
Университетът на Копенхаген
любимият IT Univercity
няколко общежития, станали в последствие почти нарицателни
и, разбира се, датското Телевизия и Радио, DR Byen заедно с новата си концертна зала на Жан Нувел
като гледам сега снимките и си мисля, че цялата работа опира само и единствено до изхвърлянето на колите от градската среда…. целия простор, усещането на въздух и пространство, чистотата – само, защото колите ги няма!
отплеснах се
та – районът си има и богата жилищна застройка, но преобладаващите обществени функции са го превърнали в R&D център за култура, медии и комуникации.
строителството продължава с неща като това
http://www.mikadohouse.dk/#/forside/
което аз видях така
продължавам на юг, където е централната част на Orestad
Orestad City
центърът си е център – има си мол (най-големия в Скандинавието), жилища (които ви показах миналата година), училища и детски плодадки, адмивистративни и офис сгради; по-голямата част от всичко това е вече построено
оказва се обаче, че чичко Либескинд бил автор на градоустройството и по-големите неща тепърва щели да се случват; единственото място, където що годе човек може да придобие представа за какво иде реч е това (гледайте филмчето)
все пак, не мога да пропусна:
(проверявам колко по-зелено е, не друго… ???? )
най-надалеч от центъра се намира
Orestad South
тази част е замислена като най-гъсто населената зона, с жилища за около 10 000 души и работни места за още 15 000; на юг граничи с открити поляни, оттатък които е летището;
най-мащабен по замисъл, но и най-засегнат от кризата, тъй като тук застрояването тепърва започва да се появява, когато идва есента на 2008.
единият от терените от относително ортогоналната планировка е пуснат тази година на Европан
за друг сме пускали филмче в предишен пост
и за мое голямо изумление, то се строеше (кризата не се отнася за гениалните, явно)
бърза обиколка наоколо
съседната на осмицата сграда е единствената построена в района;
и населена ????
местата, обозначени с номерца 4,5 и 6 са Havenstaden и Bryggen Syd – първите в голямата трансформация на града, вече почти без следа от строителни дейности
бивши пристанищни територии, с огромни промишлени сдания, фабрики и всякакви мръснички дейности, сега те са новото лице на града – с типичната смесена застройка, в конкретния случай жилищна в паркова среда при директния контакт с водата и офисна и shopping на втора линия; операта и новата библиотека се виждат по протежението на канала; част от силозите са запазени и трансформирани
и отново онова чувство за простор и въздух…
стигам бързичко до кръгчето с номер 8,
Sluseholmen
кварталът е направен по холандски образец на 8 изкуствени острова с канали между тях и вътрешви дворове; градоустройството представлява набор от правила, които да гарантират спазване на общи принципи и в същото време да се постигне богатство и разнообразие на крайната визия; за целта 25 бюра са били поканени да проектират сградите на квартала, като по правило за един block е трябвало да има поне 5 различни бюра; височина – 4 натвътре – 7 етажа към главния канал
ето резултата
главния канал
на носа стои ей това
жилищно е, ако се чудите, и май е точно толкова спорно, колкото и изглежда…
последните две части на града в развитие – 9 и 10 – също са бивши пристанищни територии
9 Amerika Plads
се отличава значително от останалата част на Копенхаген; замислен по американски маниер с големи, мощни комплекси около централни площадни пространства, районът притежава и мъничко от стария си чар на свободно пристанище, тъй като част от складовете са запазени и вписани в новата градска среда (да ви звучи познато?); как го видях:
за номер 10 за съжаление никъде няма никакво инфо… само оскъдни визуализация за мащабно замислен проект, който явно го е хванала кризата…
ако бях завършила пътеписа миналата седмица – тук следваха изводи
добре, че не го завърших!
вместо това, поствам едно филмче на едни датски колеги (познайте кои…);
всичко са си казали хората – в пряк текст:
[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=RXcM-0IXsdc]
остава ми само да пожелая на всички много търпение и яки черепи (без блъскане в стената няма да стане), че да доживеем управници и градостроители с такава далновидност (или ние да станем такива)… успех!
ps – на който все пак му е харесала Норвегия и снимките тук не са му били достатъчно – ето тук има малко повече от тях и с по-добро качество.
