day 11 – 13.07.09
тръгнали сме си от хубавото хотелче, но аз не мога да мирясам, че чак толкова нямат ново строителство… предишната вечер пуснах google earth, огледах главните канали (а вече знаем, че новите хубави работи ги правят все около вода) и набелязвам едно-две места… всъшност в града има жилищна криза – явно новото строителство е недостатъчно, но като чух цените – от около 4000 EUR/кв.м., не виждам как би могло да има много повече… това дори за тях е скъпо, пък и имат политика, почти недопускаща някой да печели от рентиерство
ето първото място:
това, което се вижда още в строеж, вече беше готово:
пред мен има колосална стълбиада през две нива, която води към вътрешната градинка
застрояването не е сключено, както се вижда на планчето горе, но изглежда така и създава усещане, сякаш е така
мммда…
следващото място е доста по-голям район и, макар че е доста близичко до първото на карта, всъшност директна връзка няма… тоест, до това, първото кварталче, води път, който не отива никъде другъде
преди картинките – още малко инфо ????
жилищата им са на малки общности, като притежателят не притежава точното жилище, а е по-скоро обособена част от общото – заедно с двора, общите части и т.н. ; необитаване на притежаваното от теб жилище НЕ се допуска, можеш да го отдадеш под наем само при уважителни причини – които са следване на друго място, лечение някъде другъде или казарма, като за целта трябва да получиш изричното одобрение на местния съвет; повече от 1 жилище всъшност не можеш да притежаваш (освен ако не си толкова надобрял, че да си купиш някое от 300 000-ите островчета и да си спретнеш къщичка там)
за поддръжка собственикът на двуспален апартамент плаща около 300 евра месечно
и получава почти нулева престъпност, спокойствие и ето това
едва ли партерите се продават трудно…
особено тези, които гледат към каналчето
а и не само
разположените в дъговидната част (а така, кой не е разгледал градоустройствената схемка сега!…)
вътрешните дворчета
мостовете
и градината покрай вътрешния канал
известно време се чудих какво е странната стъклена сграда сред тая бяла мазилкова архитектура (не че е лоша) – банка, кафене, магазин… оказа се:
има си и камбанарийка даже
сградите никък не са еднотипни, както може би изглежда; има остъклени атриуми
забавни балкончета
фотоволтаици по фасадите
рисувани парапети
и дори леко разточителни решения с изцяло дървени фасади и мъничко черно… като в Дания ????
от близо черното е
и всичко това е построено ето така
заглеждам се по-отблизо… я!!! сглобяемо панелно строителство! дори това, видимо с обществено предназначение, зад обещаващата фасадка крие нещо, неприлично напомнящо на “Университетска система УС незнамкойсиномер” ….
в архитектурния музей от вчера пишеше, че едва до преди някакви си там двайсетина години ВСИЧКИ жилищни къщи в Швеция са били каталожни – отиваш на изложението за къщи, влизаш в първата – малка, втората – миииии…., не!, третата – твърде остъклена.. и така, докато не стигнеш твойта;
не мисля, че са пестили от проектиране тогава….
появило се е чак понятие – шведски функционализъм (имаше и някаква думичка от сорта на семпъл, строг, изчистен, лепната към това… )
следващата ни дестинация ще убие въпросния окончателно
потегляме към единствената архитектурна забележителност, която съм набелязала още от София
K:fem
(двете точки са си символ от азбуката, но не разбрах какво произнасят)
малко квартално молче… няма нужда от коментари…
само ще отбележа, че паркинг няма! сградата е начало на малка търговска част на квартала и паркинга е в партера и сутерена на блок през улица – безплатен за 2 часа.
фасада
главен вход
нагоре по ескалаторите
стълбата
атриумът
нагоре
горе
по ескалаторите – и обратно долу (има два за качване и един за слизане)
изход от другата страна към останалите магазини
мъничко таван от вида масов
и мъничко от вида спецялен
май останах с увиснало чене…
след като съм задоволила доволно архитектурния си глад, потегляме към пристанището, за да се опитаме да хванем някоя промоция “последен момент” на големите фериботи за Хелзинки; грешка!; има свободни само ултра лукс кабини на скромната цена (с отстъпка) от седемстотин и нещо евро, в едната посока…. пътува 15 часа и опцията да спим седнали дори не я обсъждаме; кралят е мъртъв, да живее краля – или, с други думи – здравей слънчев Копенхаген!
ми, пълним волвото, опитваме се да се оттървем от последните ни останали шведски крони и потегляме.
16.30 ч.
очакват ни 600 км. сред ей таз плоска шир
шведите му викат на това “хълмисто”
минаваме покрай вътрешното море на Швеция (огромно езеро, но на картата изглежда почти колкото Азовско море)
едно познато име (това било населено място)
и пак “хълмист” хоризонт
ГПС-то се опита да ни прекара през ферибота Helsingor – Helsinborg, та, малко преди да пристигнем, се оказа, че имаме още стотина километра до Малмьо…
23 ч.
Копенхаген
почти като в къщи
в стария ни хотел вече не се пуши… евросъюз
ние сме твърде уморени за каквото и да е ????
следва – постЪТ за любимия ми Копенхаген и, разбира се, за BIG
