day 10 – 12.07.09
престоят ни в Стокхолм продължава с една слънчева неделя, която сме решили да посветим на музеи
тук музеите работят в събота и неделя, на пълни обороти; почивните дни са в понеделник, вторник или сряда, но различно за различните места; а музеи има изумително много…
качваме се на ниско корабче, което ни развозва из основния залив, като спира на основните туристически точки, слизаш, разглеждаш, на всеки 15 минути идва следващото корабче… хълмистия терен около залива прави така, че почти от всяко място виждаш мачтите на разни ветроходи, “паркирани” в залива
ветроходите са на почит, определено
потегляме, а това се вижда около нас
има атмосфера ????
стокхолм, освен на хълмовете и по каналите, е разположен и на т.нар. стокхолмски архирпелаг, който наброявал 300 000 острова (!!!); имат определение за остров – явно случайно изпадналите скални образувания, подаващи се от морето, когато са по-малки от 3 метра, не се броят за остров.. прилична част от населението живее из архипелага или поне има вила някъде там; по-заможните особено (иначе всъшност не им личи, че са заможни); имало и острови с пътища из тях, и малки корабчета, които са част от линиите на градския транспорт; ей на как изглежда
ние сме си избрали музей, в който смятаме да влезем, един-единствен (имам милост, нали…); ето го отдалече:
това е Vasa – шведски боен кораб, изваден от дъното на залива преди около 45 години; Vasa е потънал в деня на първото си пускане на вода преди, хммм, почти 400 години; за протокола – няма нищо общо с викингите… (къде ли не ги търсих – помен няма…)
пред входа на музея
влизаме и почти се удряме в него
от снимките малко трудно се разбира колко е голямо това туловище… около него се въртят 5 етажа, при това височки по около 5 метра – като за музей; ииии, мачтите са само до първата линия, което е около 1/3 от оригиналната им дължина…
в експозицията има забавни неща, като макети на процеса на ваденето: (отгоре)
(отдолу) :
екипировката на авангарда, прокарал въжетата (това вече е подвиг):
обикаляме наоколо
нос
палуба
откъм дупето (сигурно си има някое страшно завъртяно име, ма де спах, когато учехме за корабна архитектура, незнам….):
all of it
габаритите са малко зашеметяващи, поне за 1630
има и забавно макетче, в 1:10, че да успееш да го възприемеш цялото някак си (онази част, която гази във водата, я няма на макета)
тръгваме си леко зашеметени от мащабите на тогавашна Швеция (която по онова време е вече нация с крал, за разлика от Норвегия)
следващата спирка е Moderna Museet, в който е и архитектурния център, но снимането е забранено, пък и нямаше особено много за снимане…. след кратка обиколка сядаме в кафето и компания ни правят около трийсетина от ей тези другари
такива хубавци видях на големи ята и на други места в града, така че явно са от постоянните жители ????
тръгваме си от островите с музейчета и музейченца, решаваме, че за Скансен нямаме сили (възстановка в реален мащаб на шведско поселище от преди 200 години, населено с хора, занаяти и всякакви други любопитства), и покрай Grand Hotel се натъкваме на приготовления за пристигане на някаква важна особа – беше пълно с такива:
шведите много им треперят…. всъшност, май навсякъде по света хората имат респект от полицията – освен в бг
следващите кадри са специално за феновете на уникалната шведска комедия Coops:
самият Бени, в цялата му прелест
а ето така изглеждат хората, които им треперят:
шведите и норвежците са като две отделни раси чак… нищо общо; а шведката не случайно има име у нас ???? (за хубост става въпрос, вие не знам какво си помислихте….)
но шведът е друго нещо; на въпроса къде са викингите получих следния отговор – мииии, викингите отслабнаха, направиха си кола маска и станаха метросексуални… онези, които се минали леко в страни от тази мода – са женени за филипинки! тук-там и за филипинци, в краен случай за китайци или корейци.
качваме се отново на корабчето
тази мъничка ветроходна яхтичка е просто една от многото
има и по-големи
и още по-големи:
градът е основна дестинация за всякакви видове морски туризъм, в залива постоянно се виждат поне няколко такива лодчици, има дори морска гара – слизаш, спиш ден-два в един от многото хотели в центъра, междувременно корабът е почистен и презареден с tax-free алкохол и е отворил обятия да те приюти обратно… може и обратно – качваш се привечер на някой – я за Хелзинки, я за Талин, след час той е навлязъл в международни води и алкохолната фиеста започва… откъртваш се тотално и ден по-късно, без да си слизал от кораба изобщо, си обратно в къщи….
шведите са алкохолици; норвежците също; финландците също; руснаците – не е нужно да споменавам… ако в момента нощта едва настъпва към 1 и в 3 сутринта се развиделява, януари месец слънцето едва се показва ниско на южния хоризонт за около час-два; шест месеца зима; половин нация постоянно на антидепресанти (не се шегувам)… предполагам, че без този социализъм, който са си устроили, тук всъшност човешки поселения в друга форма няма как да изтраят дълго.
и всичко това, в компанията на Емил от Льонеберя, Нилс Холгерсон и Пипи Дългото чорапче… ето я и нея, на 15 (луничките и рижата коса са същите..)
следва – day 11 – 13.07.09 – hotel1
