day 07 – 09.07.09
потегляме от хотелчето в Molde
което всъшност се намира на един доста широк фиорд, разположен близичко до океана, Moldefjord
облаците леко се разнасят, показва се слънце и успявам малко поне да снимам колко зелено е всъшност всичко наоколо (не че до сега не беше, но нали ви споменах за бога на дъжда..)
всъшност, повечето от тези поляни са трева (или евентуално някаква тревна култура), която се коси и напоява постоянно; овцете са трудни за изхранване през дългата поне шест месеца зима
савсем скоро стигаме океана
по крайбрежието върви път с гръмкото име The Atlantic Highway
мостче
от върха на мостчето
замириса на море, най-сетне
щом излязохме от зоната на фирдите – започнаха да се появяват мостове – иначе, ако трябва под фиорда ще прокопаят тунел, но няма да развалят пейзажа и гледката с мост или друг тип видима човешка намеса…
поемаме убедително на югоизток, като за целта трябва да прекосим планините, простиращи се по протежението на цялата държава от юг на север; там, където планината окончателно свършва от изток, започва Швеция
поемаме по ей този път, многозначително
предполага се, че трябва да минем през национален парк, Rondane.
сега като гледам снимките ми се струва много приятно, но помня, че, докато пътувахме, ми изглеждаше скучно; след обиталищата на Один всичко изглежда скучно… по пътя срещаме ей такива странни неща
скоро навлизаме и в националния парк; нещо да ви се струва нередно?:
бялото по билото на планината отсреща не е оголен камък (тук камъните са черни, най-много – сиви)
гледката е леко парадоксална, все едно бялата зима никога не си отива от тия краища
ето какво е всъшност
отбивка
мястото се оказва окупирано от майки с деца; ядем местно “лакомство” от козе сирене (нито е бяло, нито е сирене, ама айде); и двамата трудно го преглътнахме…
само не разбирам как може от толкова красиви деца да израстват такива крокодили
няколко километра по-натам – следваща площадка
хубаво, че имат обществени проекти тия хора, че иначе архитектите им да са си погинали направо при това жилищно строителство
личеше си, че формата на площадката е изцяло получена от желанието да се заобиколят и опазят всички дървета… ????
пътят ни продължава да се изкачва и скоро отново сме отново над 1000 м.
след 550 км, изминати за някакви си единадесет часа, и средна скорост на придвижване – колосалните 50 км в час, стигаме Lillehammer
и бързичко продължаваме към Hamar; всъшност Lillehammer е доста малко насалено място и по-голямата част от съоръженията за олимпиадата не са тук; мога само да предположа, че някъде наоколо са били пистите..
в Hamar, по тъмно профучаваме покрай ледената пързалка
утре ще разгледаме ????
следва – day 08 – 10.07.09
