day 05 – 07.07.09 – part 2
в Lom свършва (или започва…) път 55
потегляме на запад, като до следващата се дестинация – Geiranger fjord – не очакваме нищо особено… :
някъде тука, в тези планини, започваш да вярваш в Один и в Тор
явно и те вярват, съдейки по желанието им да бъдат колкото се може по-близо до тях
за протокола:
само трябва да се повдигнеш лекичко на пръсти, за да докоснеш небето
долината пред нас
слизаме
планината през цялото време рони ей такива сълзи покрай нас:
стигаме до отбивка с площадка за набюдение
от парапета надолу
и напред
това е Geiranger fjord, кога сме го стигнали така и не разбрах
по пътеводителите и интернет сайтовете срещах думички като “най-красивия”… преценете сами
отсреща се вижда пътя, по който ще продължим
слънцето “залязва”, доколкото то е способно на такова нещо тук, така че – ние отново бързаме нататък…. имаме хотел, отбелязан на трасето от другата страна, а след две поредни вечери в бунгала и без нет много ни се иска да спим на човешко място; на върха на пътчето оттатък, обаче, също има площадка за наблюдение; притичвам набързо
ето от къде сме дошли
часът е 21.40, а от другата страна трябва да хванем ферибот … хуквам обратно към колата ???? след още малко изкачване пътят започва плавно да се спуска; към Nordfjord
познайте какво е това:
с малко zoom (добре, че взех този обектив!)
едно време, в големите руски енциклопедии (които се отварят само от малките любопитни дечурлига, иначе просто прашасват в библиотеката на мама и татко) козлетата ги рисуваха точно така… а скалата е почти отвесна
тамън на време за ферито
пресичаме оттатък и хукваме да търсим хотелчето… никак не е близко, пущината!
след няколко лутанки напред-назад в 23.30 стигаме до ето това:
тази и всички следващи снимки са правени на светлочувствителност 1000… отпред има голяма къща, стара, с видимо реновирана трапезария, зона за закуски и други подобни… всичко е отворено, светят лампи, но няма никой
подмотваме се малко напред назад, с идеята, че собственика ще се появи; след цигара време решавам, че ще се приближа към бунгалата, през цялото преме подвиквайки hello и anyone?
натискам дръжката – вратата е отворена
баси…
в едно бунгало заварвам неоправено легло с чаршафи и бележка на масичката, затисната с камък, която започва с Knut, _:::?+”?+”+??/_”/” (два-три реда на норвежки)
толкова съм зашеметена от усещането, че започвам да навивам Ники да се самонастаним и да оставим бележка и пари в голямата къща…(тук това не е като да не е практика) само дето няма чаршафи, а ние като едни глезльовци не сме особено научени да си носим ???? помотвам се из имотчето още петнайсетина минути и с наистина голямо прискърбие, много въздишки и поне няколко тъжни погледа, хвърлени на обратно, се съгласявам да продължим натам…. все пак трябва да се спи някъде
абе, след като и на Ники му допадна…. много…. не съм аз само архитектурен балама
караме близо час, преди да попаднем случайно на къмпинг с бележка с телефон и надпис any time на будката-рецепция; звъним; разговорлива грозновата (като всички норвежци) лелка цъфва след точно 2 минути, продава ни чаршафи за еднократна употреба (!!!!!???!! защо ги нямах преди час тия неща???!?) и почти веднага се трупясваме; часът е близо 2 след полунощ.
следва –
