day 05 – 07.07.09 – part 1
ставаме, покривени от странните условия за спане в бабаягините къщички; не е като да сме много ранни – колите около другите бунгала вече ги няма, а часът е едва 9; всичко, обаче, някак си ми минава, като погледна през прозорците:
снощи сме минали малко повече от предвиденото, така че днес се налага да се върнем назад – слизаме обратно до фиорда и поемаме по една отбивка от главния път; отново тунел; този беше бая дълъг; на излизане от него:
мястото е Fjaerland, друг ръкав на същия онзи най-голям фиорд Sognefjord; дестинацията е Norwegian Glacier Museum; паркираме
това всъшност е пристройка, явно нова, чиято функцийка не ми стана много ясна
същинския музей следва:
нещото не е никак ново, всъшност
проектантът е нещо като национален герой на норвежката архитектура, прословутият Sverre Fehn, лека му пръст
човекът е получил Прицкер преди 7-8 години и, май малко след това, си е отишъл; не съм се ровила за кое точно са му дали наградата, но, имайки пред вид каква е архитектурата в Норвегия по принцип (без да броим другарите от Snohetta – но пък те са от скоро – и някои други дребни проблясъци), наградата е заслужена дори само заради прокарването на някоя и друга съвременна мисъл в закостенялото норвежко строителство… много познато звучи, нали?!?!
ето още малко снимки:
вход
от терасата отгоре
по мойте наблюдения Норвегия е безбожно богата на гранит и дърво…
не е като да не си личи в сградата
гледаме филмче за гледчерите в кръгла зала, на която има инсталирани 5 екрана един до друг в ъгъл от около 90 градуса от дъгата, на които се прожектира едновременна панорама от 5 проектора – филмчето е снимано специално за залата… има кадри от хеликоптер, който завива – усещането е доста по-фрапиращо, отколкото IMAX-а, който съм гледала…
експозицията, за сметка на това, не е кой знае какво, нито пък интериора, та приключваме бързичко вътре и тръгваме на обратно; отново ни взимат такса на пътя при тунелите – касата е точно преди музея…
връщаме се обратно и поемаме по прословутия път 55 – част от Норвежката програма National Tourist Routes (всъшност Aurland от вчера също е част от нея и поръчката за площадката за наблюдение и тоалетните е на норвежкото пътно министерство… чудя се как са се преборили с одобряващите чиновници за такъв модернизъм)
отделаме се от фиорда и потегляме нагоре (тука като че няма на къде другъде… ); скоро хващаме друга отбивка за да стигнем до Jostedal…
Jostedal е най-големият гледчер в Европа; всъшност пътят ни се вие покрай гледчера през цалото време, а по-късно пред деня ще слезем от другата му страна; гледчера има доста езици, изплезени към високопланински езера и ние сме се отправили към един от тях; малко преди него:
сградката е музей.. отново
продължаваме към същественото
като по чудо имаме и слънце (което почти няма да ни се случи повече в Норвегия)
с колите – до паркинга, после пеша около километър; пътчето е toll и на входа му стоят 4-5 момиченца, някъде около 12, 13 годишни и си шушукат и се подхилкват, събирайки гордо таксата; на дървената будка зад тях има надпис, според който трябва да се самочарджнеш, ако няма никой….
защо водата е плътно зелена…? който е слушкал в училище, знае ???? ледът яде каменната основа, върху която е легнал – при това “ядене” ледът се стопява и гледчера постоянно тече отдолу, отнасяйки микроскопични песъчинки от гранитната основа със себе си:
милинките норвежци произвеждат ток от постоянния воден отток; живи да ги ожалиш!
раздават пикели и котки (това не е като пиксели и мишки, нали) и правят guided tours нагоре по него, ама ние нали вечно бързаме и тръгваме на обратно; преди това, през протестите на Ники, си наливам вода в едно шише, предвидливо пъхнато в раницата; изглежда абсолютно прозрачна в малки количества;
по-хубава вода не съм пила …
на обратно:
езерата, пълнещи се от гледчерите, също са зелени
другите се пълнят от ето такива нещо:
а хората си живеят отдолу
и ловят риба
ето срещу това ядохме…
мащабът малко се губи, но си мислех, че ако в бг имахме такъв водопад, около него със сигурност щеше да има 4-5 хотела, едно спа, няколко басейна, поне десетина капанчета и още не знам какво… а тука има един доста мижав къмпинг с нещо като стол с обедно меню, включващо общо 3 видя ястия… както опитахме – не особено вкусни
пътят отново тръгва на горе
познайте за какво са колците
това в долния десен ъгъл на ГПС-то е надморска височина
пътят ни скоро ще свърши в населено място със забавното име Lom
следва – day 05 – 07.07.09 – part 2
