day 04 – 06.07.09
снощи, по никое време, хванахме последния влак с едно къмпингче; тук е пълно с такива – комбинирани къмпинги за палатки, каравани и кемпъри – определено предпочитан начин за почивка на норвежците – и, за по-претенциозните – бунгала; за протокола – хотели има малко и все много скъпи, всъшност като всичко тук;
гледка от бунгалото на сутринта към Eidfjord:
скачаме на ферибота и към Берген
по пътя, така и така минаваме покрай Hardangerfjord, гледките са такива:
след цялото това безумие от гледки, терена става малко малко по-полегат и стигаме океана; Берген е втория по големина град на Норвегия и основно рибноловно пристанище
градчето има уникална атмосфера, защото е разположено колкото на вода, толкова и на склоновете на планината отзад, та се получава приятно съчетание от Търново, стария Пловдив и, може би, Несебър;
редичката дървени сгради на пристанището е в UNESCO WORLD HERITAGE LIST от незнамсикогаси…. ако нещо в Норвегия носи духа на някогашното, необременено от века на комуникациите, развитие, е – това е:
набитото “архитектурно” око на Ники забеляза това:
зад забавната фасада открихме улички (пътечки, по-скоро…)
не е като да няма съвременно звучаща естетика в това:
или в това
малко минимализъм
докато щъкахме дочух една екскурзоводка да разказва на група втренчени японци как преди време (не разбрах кога) имало архитектурен конкурс за мястото и първопремирания предлагал всичко да се срине и на негово място … (не разбрах какво); беше много щастлива, че работата е приключила на етап конкурс… ????
от другата страна на залива съжителстват ей тези другари:
както и други подобни приятелчета, макар че техния живот не е особено продължителен – като на сградите отсреща – защото ти ги сервират в чинийка, прясно сварени…
за съжаление същото може да се каже и за този хубавец:
спомняте ли си овцете от вчера? явно затова се пасат сами – опасностите висят на пазара за продан ????
тръгваме си от Берген доволно сити и миришещи на риба и според зададения на ГПС-то курс навлизаме в поредица от тунели… 20 – 30 броя, някои дълги по няколко километра, по едно време се опитах да ги снимам – без особен резултат; мястото, към което сме се запътили, преди да прокопаят това колосално количество дупки в скалата, е било почти недостъпно от другъде, освен по вода…
името е Aurland – ей сега Мишо трябва да се сети къде отиваме! поздрави Мишак, това е за тебе:
тази снимка би трябвало да говори сама накъде продължава пътя:
най-сетне сме горе, паркирахме:
гледката:
на тази гледка имам сигурно стотина снимки… и филмче ???? – ама като си дойда, че да има какво да ви пускам тогава …
още веднъж гледката, преди да сме тръгнали обратно към паркинга
на паркинга стои ето това:
тоалетни, ако не сте се досетили :
поглед към огледалото, в женската:
за последно
рано или късно се налага да си тръгнем
фиордът се казва Aurlandfjord и се намира на края на най-дългия фиорд в Норвегия (а може би и въобще?) – Sognefjord
продължаваме по зигзагообразния път нагоре, за някакви си десетина минути сме се изкачили на над 1000 м. надморска височина.
природата се променя за минути, все едно си на урок по география, седми клас; горе е вече такова:
температурата се досещате каква е, платото никак не е малко и преди да започнем слизането стигаме до:
окончателно смятам, че норвежците не са много с всичкия си – на всички високи плата, през които минахме, има къщички и бунгалца
не забравяйте, че е месец юли, средата на лятото, по-топло от това няма на къде да стане; а декември? тогава е и тъмно…
малко по-надолу старите ни приятели:
със слизането на долу започват водопадите
стигаме друг ръкав на Sognefjord – Laerdal (бучвичките а и е всъшност се пишат слято, като блеещото е на транскрибцията на английски – имат си такава буква хората)
в очакване на ферибота (този път хващаме последния – часът е 22.30):
ето го и него
нали сме каръци, та се налага да покараме още малко (час) преди да си намерим бунгало; спим в къщичката на баба Яга (и съдържателката така изглеждаше):
след продължително гонене с един миг16-комар, Николай го спипва, сваля го геройски и успяваме да заспим.
следва – day 05 – 07.07.09 – part 1
