day 02 – 04.07.09 – part 2
за да не си помислите, че случайно Осло е само едната опера – сега ще ви изненадам с още малко снимки от там
(за протокола – с цялото мръщене на Ники, сега ще се опитам да пресъздам каквото видяхме през изминалите дни, през които – неочаквано за мене – се оказахме откъснати от цивилизацията и, най-вече, от ИнтернетЪ)
та
Осло, както вече сте се досетили, е пристанище… както и Копенхаген, Амстердам, Ротердам… (сигурно и много други, но аз тези съм виждала за сега, нали…) и като на всеки воден град, тръгваме да търсим интересната обществена част някъде близо до водата, по протежение на брега; ето го и същинското пристанище, или каквото са позволили да остане от него за public use:
къде за атракция, къде по необходимост има такива неща:
(не че не бяха вкусни де ????
както и такива неща:
които всъшност се оказват обществената тоалетна.
малко отклонение по въпроса – всички обществени тоалетни, понякога в брой ЕДНА, са за инвалиди; няма отделни клетки, просто тоалетните са огромни и са оборудвани като за инвалиди; вида им не е от най-убийствените (тези, които ще ви покажа правят изключение), но пък са чисти и преоборудвани с принадлежности.
подминаваме ограмния площад и следва крайбрежна уличка с ново строителство, молове, жилища, кафенета и подобни, които ми причиняват болезнено dejavu (Вела поправи го това – не знам как се пише на френски всъшност)
разбира се – обществен площад с улички – и обществен канал с докове за лодки…
забелязахте ли статуите?
нямам идея за какво й е на тая северна държава да се пази от слънцето, но – факт; същия площад от другата страна:
продължаваме нататък, устремени към морето
малко детайл от втората фасада:
и малко детайли от настилка и “градска среда”:
и още:
най-накрая стигаме до крайбрежната част, която е пренаселена от хора – в Осло е необичайно топло (близо 30 градуса) и всичко живо е наизлязло и насядало по тревата, а по-придирчивите – по кафетата:
разходката ни продължи през по-старата част на Осло, която не блести особено много със съвременна архитектура, та ще ви я спестя ????
привечер, обаче, се качваме на колата и потегляме да търсим квартал Nydalen, къде би трябвало да се намира университетското градче
часът е 12 вечерта
за съжаление е средата на лятото и минава полунощ
мястото е пълно мъртвило и, разбира се, е заключено.
архитект отново е Niels Torp
на тръгване – нещо любопитно; в неосредствена близост до унивеситета стоеше тази сграда:
на пръв поглед нищо особено – но ако човек се загледа – зад стъклените фасади всъшност има еднообемно пространство, запълнено плътно с машини – прилича на ел подстанция или производствена линия, безумно нуждаеща се от слънце ????
следва – day 02 – 04.07.09 – part 3
