JAPAN 2015 – 02 Yokohama
2015.10.04 Yokohama
денят е неделя и за наше щастие ще имаме натурализирано-местен гид за разходка в Yokohama.
Михаела, чието име японците изобщо не могат да произнесат, тъй като в езиковия им фонд не фигурира изобщо звукът Л, живее от 15 години в Япония (дамата в дясно на снимката) и казва, че не би се върнала; жените обичаме подредените и предвидими неща, а Япония в голяма степен днес е точно това - подредена и предвидима; сигурно й досаждам ужасно с въпросите си, за което покорно моля за извинение.
та тази мила дама е източникът на по-голямата част от “вътрешната” информация, с която разполагам; за търпението и вниманието, с които отговори на всичките ми питанки, дълбоко и признателно благодаря!
а въпроси имам много, въпреки че сме в Япония едва от един ден; ама ужасно много.
японците не говорят английски, ама хич.
когато все пак някой притежава достатъчно езиково познание (набор от 50-100 думи примерно) за простичък разговор, произношението му е толкова странно, че едва се разбира. това не им пречи всячески да се опитват да помогнат, дори, когато не си търсил целенасочено помощта им, но изглежда, че имаш нужда от такава. в същото време прави смислената комуникация на ниво, различно от “тук наляво” или “перон 6” или “водата донесете отделно от сакето, моля”, абсолютно невъзможна; хай.
днешните японци никак не са ниски. или са ниски, ако италианците са ниски или испанците. едва ли може да се очакват титанични фигури, каквито можете да видите в Холандия, но общото усещане е като за нормално висока нация, стига да не виждате хората на възраст над 60 – те са направо джуджета, а под джуджета разбирам ръст на третокласник.
акселерацията, дължаща се вероятно на регулярно и пълноценно хранене, обаче, не е променила генотипа и японците (и японките включително, момчета!) са ужасно късо- и кривокраки; витрувианският човек пасти да яде! не мога да предполагам на какво се дължи чак толкова голямата еволюционна необходимост от издължен торс и о-образна форма на долните крайници (един приятел предположи, че ниският център на тежестта бил, за да са по-устойчиви при земетресение :), нито защо мускулите на прасците им са често несъразмерно по-едри от мускулите на бедрата, но и сега японците ходят с пръстите навътре, а западният модел обувки бързо се превръща в деформиран парцал заради различното ходило.
разхождаме се по крайбрежната улица на Йокохама и това е първото и последното място в Япония, където има някакъв помен от градоустройство= крачим целенасочено към небезизвестния Фери-терминал, но дори да го нямах предварително набелязанq няма начин да попаднеш тук и да го пропуснеш.
за архитектите тази сграда е символ на това как трябва да се прави обществена архитектура. за нея имаше обявен анонимен конкурс, журиран от престижен екип международно жури и спечелен от никому неизвестно архитектурно бюро. сега, като я виждам на живо, въпреки че оттогава са минали повече от 15 години, смея да кажа, че наградата им е била не само заслужена, но и изключително прозорливо присъдена.
защото Osanbashi е внесла в Йокохама нещо, което изключително много липсва на японските градове – публично пространство.
отдолу сградата изпълнява прекрасно функцията си на фериботен терминал с вход за пешехоци, автобуси и други наземни превозни средства:
а отгоре…
хълмистият покрив е място за разходка и пикник и неслучайно е гъмжило от хора. в Япония място няма, камо ли място, което да бъде разхищавано за открити площи или нямат нужда от тях?!
защото имам чувството, че тук липсва изобщо концепцията за площад; в европейската култура един от белезите за град още от зараждането на цивилизацията е наличието на агора, форум, мегдан, площад, изобщо публично място, на което народонаселението може да се събира, социализира, играе хора, обменя стоки и идеи, сваля диктатори или празнува победи; в японската такова място не само че няма, но и на никой не му липсва, не съществува обществена необходимост от функциите, които то би могло да изпълнява.
в Япония днес има гари, но не и площади.
Йокохама е авантпостът на западната цивилизация в Япония; Йокохама почти може да те залъже, че не е в Азия; Йокохама притежава пешеходна крайбрежна паркова зона с много свободна площ и усещане за простор.
но Йокохама е изключение, което само потвърждава правилото.
докато се наслаждаваме на гледката към града, която се открива от Osanbashi, слънцето залязва.
слънцето залязва неприлично рано в Япония; японците не сменят времето и се намират далеч преди естествения си часови пояс, което прави денят неприятно къс, а началото му още по-неприятно ранно; слънцето залязва към 5.30 в началото на октомври (а, роптайте сега срещу daylight saving time системата, де!)
което не пречи градските центрове да са пълни и в 11 вечерта и заведенията да гъмжат от хора.
