Norway 2014 – 05 Lofoten
24.08.2014 Lofoten
Николай е станал значително преди мен, кафето е топло в кафеварката, а гледката, както може да предположите, е умопомрачителна. не стига това, ами, излизайки от “бунгалото”, се озовавам в компанията на тези три разкошни пернати създания:
следва затвърждаване на искрената ми любов и интерес към пернатите, а тези три конкретно нямаха абсолютно нищо против близостта на обектива ми.
от паркингчето, където спахме, правим повторно посещение до Nusfjord, който стигнахме снощи по тъмно. за целта трябва да прехвърлим зъберите и да се озовем от другата страна на все по-стесняващия се полуостров Lofoten, чийто край неизбежно наближаваме.
това е едно от многото сладководни езерца, на един метър над които снощи по залез се носеше призрачната мъгла.
самият Nusfjord представлява петнайсетина рибарски къщури, скупчени една до друга на малкото равна (даааа бе!) земя, сгушила се между водите на фиорда и стръмните отвеси на бреговете му. място няма. току след входа на селцето, на малко по-височко, на вероятно единственото свободно местенце, хората са спретнали малко паркингче за такива като нас. нататък път няма, а още по-малко място за коли на любопитни туристи.
за тези наколни къщета поспорихме известно време дали са за постоянно обитаване или са по-скоро вили. не мисля, че има адекватен начин да разрешим спора, но е факт, че са нови, наколни и, разбира се, червени!
в гърлото на фиорда има ферма за риба (треска вероятно, видях я да скача между обръчите), а отгоре й са се настанили ей тия готованци, за които нямам ни най-малка идея от кое семейство са.
връщаме се на главния път и буквално един завой след плажа, на който спахме снощи, попадаме на друг, още по-голям и лъже-тропически.
в желанието си да отдалечим максимално момента, в който земята под краката ни просто ще свърши и ще трябва да се натоварим на ферибот за Norway mainland, не пропускаме отбивка на пътя. той, пътя, и без това е само един, а отбивките общо 2. едната стига до селцето Sund, което на общо трийсетте си калпака население има цял 1 брой музей – на техниката! или иначе казано, на всички видове ДВГ, които могат да бъдат монтирани на плавателно средство, а където има двигатели, има и такива, които да ги поправят. този конкретно си е жив Металург – толкова далече от всичко и всички, като ти се скъса витлото по средата на зимата, единствения начин е да си направиш сам ново, от каквото има.
рискувайки да кажа някоя глупост, като че ли на горната снимка, в долния ляв ъгъл, в кадър е влязъл и колянов вал от някое корабно ДВГ, вече пенсионирано…
малко преди Å (изписва се A с кръгче отгоре, ама се чете O, старонорвежки му работи) преминаваме през пътностроително мероприятие, което просто няма как да не отбележа. в този пътепис като че ли има твърде малко модерна архитектура (или архитектура изобщо), да не кажа никаква.
това горе са железца за натягане, тъничките като струни колонки отпред (колкото се може по-тънки, че да не възпрепятстват гледката…) са поцинкована стомана .представете си каква поцинковка е това, да издържи на температурните амплитуди и соления влажен вятър през зимата.
единствената снимка на сушаща се риба. всички дървени ракове бяха вече празни. на тази обаче, не се суши риба, а рибешки глави! малко след нея стигаме до местата, където прибират реколтата.
на Lofoten, за разлика от голяма част от континентална Норвегия, няма нито земеделие, нито скотовъдство, просто няма къде; има само риба…
какво правят със сушените рибешки глави мога само да предполагам. някъде чух дори, че навремето са наторявали земите си със смляни сушени рибешки остатъци…
предпоследното населено място Reine:
къщурките стъпват на камъните под тях ей така:
на фериботчето му трябват часове, докато обиколи няколко населени острови по пътя и ни закара до град Bodo; пристигаме по тъмно.
