с вкус на Кианти
вдъхновението… случва ли Ви се да Ви липсва и кои са нещата и местата, от които го черпите? задавайки си тези и други сходни въпроси, се отдадох на търсене, търсене на нещо красиво, нещо непознато, нещо ново, търсене на вдъхновение… Може би началото ще Ви се стори твърде поетично, но тези дъждовни пролетни дни със сънливите си следобеди създават едно приказно, замечтано и отнесено усещане. понякога чуваш ромона на стичащните се капки по прозореца, сгушен в топлото си одеало, игриви пламъци галят хладните ти страни, а със сетивата си усещаш аромата на свежото Кианти с рубинен цвят, искрящо в чашата ти… отнася те по родните си места.
хълмовете на Тоскана, по които живописно са накацали ту средновековни замъчета, ту някои по-съвременни техни събратя. на едно такова място ми се иска да Ви заведа и аз. за по-пълноценно изживяване може да си налеете чаша вино и да попътуваме, поне мислено заедно.
ето я и нея:
какво?… нима не я виждате? ето я там в далечината, зад стволовете на дърветата.
пред Вас стеснително се появява Bulgari Winery, така се е вплела в пейзажа и средата си, че наистина е възможно зареялият се по хълмовете поглед да я пропусне, а това не е желателно.
намираме я в близост до малкото градче San Casciano dei Bagni. дело е на италианските архитекти Alvisi Kirimoto & partners.
от пръв поглед се вижда, че една от основнте цели на проектантите сградата да е в хармония с пейзажа, да бъде естествено негово продължение, е постигната. за това спомагат и озеленените покриви.
материалите и багрите са в синхрон с околния пейзаж, цветът на бетонните стени и клинкера е същият като този на почвата, отговорна за качествата на произвежданото вино.
съгласно със съвременните тенденции са съблюдавани изискванията за енергоефективност, използвана е геотермална енергия, вкопаването на помещенията осигурява благоприятните условия за производство и съхранение на вино, без голям разход на енергия. цел на собствениците е да постигнат нулеви въглеродни емисии, да бъдат в унисон и част от природата, да ползват благата на земята, без да й вредят.
подходите са умело ситуирани, така че да бъде избегнато пресичането на потоците от служители, посетители и продукция, наклоненият терен също съдейства за това. пристигайки на паркинга, отляво се появява малка постройка, която любезно ни кани да влезем. в този момент дори не подозираме какви скрити тайни пази тя за нас. По-голяма част от нея всъщност остава скрита в гънките на терена, така че да ни разкрие мистиката на виноправенето последователно и търпеливо с навлизане в недрата й.
ето ни вътре. намираме се в залата за дегустации, която осъществява прехода между външния свят и магията на производството. разположена така, че да има директна визуална връзка към залата за отлежаване в бъчви и към пейзажа наоколо.
тук посетителят може да проследи пътя на гроздето до превръщането му в божествената напитка.
през този вход суровините пристигат за осъществяване на магическата трансформация и се озовават тук:
След определен период на ферментация в металните варели, виното бива отведено на по-тихо място:
а накрая отлежава в бутилки на много скришно място под нас (залата се намира под дегустационната, но за съжаление нямам снимка от там).
и така, май ни е време да опитаме и виното!
а след това и да си вземем довиждане, непременно довиждане.
Мммм… вече можете да се събудите. Наздраве! И до нови срещи!
PS: Дано сте намерили мънично красота и вдъхновение заедно с мен.
Снимковият материал е от тук: www.alvisikirimoto.com
