ArchAUSTRIA 04|04
да разкажа и моите впечатления от прекрасното пътешествие, което спретнахме с колегите. да пътуваш с един архитект е забавно, но да пътуваш със седем, е направо неописуемо. програмата е ясна и стегната, разглеждаме набелязаните сгради (и тези, които не са в списъка, но ни хващат окото), без глезотии. днес ще ви заведа във Фюген, Велс и Линц.
започваме разходката с изненадата на деня, FeuerWerk HolzErlebnisWelt, който официално не беше в списъка. Фюген, дървопреработвателна станция, е много повече от това. архитект е Helmut Reitter, а строителството започва през септември 2003 г. и приключва през март 2005 година. основната функция е съчетана с екологичното производство на биомаса, част от която използват за генериране на топлина нужна за изсушаване на дървесината. познайте какво правят с топлината от останалото количество биомаса? снабдяват съседното градче Fügen със зелена топлина. казвам “зелена”, защото цялата производствена линия е съобразена с небезизвестния Kyoto Protocol, международен документ приет през декември 1997 година в Киото, Япония, според който подписалите го държави трябва драстично да намалят емисиите си на парникови газове.
комплексът разполага със складова и производствена база, музей на дървесината, тераса-градина на покрива и бар с удивителна гледка към Алпите. ако още не сте видели Алпите, горещо препоръчвам да ги включите в списъка си със задължителни дестинации. величествена гледка!
не може да убегне от окото как дървото е навсякъде и стимулира сетивата с вид, прекрасно ухание и допир. има го като посивяла фасадна обшивка, сякаш току-що поставено в интериора, отново топло и ухаещо.
обективът хваща детайлите на всяка крачка.
покрай следващата сграда, Welios, Велс, минахме случайно, но се върнахме с мръсна газ. беше тъмно и единственото, което се виждаше, бяха светещите RGB ленти по фасадата. сградата е проектирана от archinauten / dworschak + mühlbachler architekten и отваря врати през пролетта на 2011 г. функцията е вдъхновена от Exploratorium, нещо за което цяла вечност си мечтаем тук в България. а именно, да добиваш образователен опит с участието на всички сетива, да играеш и учиш.
тъкмо преди да дойдем насам, бяхме развълнувани от откриването на проектирания от нас JoyStation в Студентски град, София, в който използваме RGB светлината по много различни начини. тук фасадата е изпълнена от бяла просечена ламарина, нещо което много одобряваме и то радваше окото ни по време на цялата ни архитектурно-туристическа обиколка.
отбихме се и до Lentos Kunstmuseum, Линц на южното поречие на река Дунав. проектирана от Weber & Hofer и отворила врати през 2003 г.
сградата е музей на изкуството, пприютяваща изложбени зали, панорамен ресторант, библиотека, място за организиране на уъркшопи и учебна зала за графични изкуства.
и накрая, гвоздеят на вечерта Ars Electronica Center , Линц, разположена на северния бряг на любимата ни река Дунав. проектирана от Treusch architecture и отворила врати на 2 януари 2009 г., колкото и странно да звучи, настоящата сграда е реконструкция на това. функцията е музей за електронни изкуства, като в огромната си изложбената площ е събрала творческата работа на най-високотехнологични лаборатории по целия свят.
за сградата отвън може да се каже само – лудница! или музей на бъдещето, както я наричат нейните съграждани. пълна загуба на представа за време и пространство.
покривът-тераса над по-ниското тяло е оформен амфитеатрално. на площада отпред се изнасят концерти на фона на светещото в постоянно сменящи се ярки цветове и фигури високо музейно тяло.
прекрасно се вписва в нощния светещ силует на река Дунав.
за финал на тазвечерната ни разходка можете да видите видео на сградата. очаквайте края на пътуването ни в последния пост.
