ArchAUSTRIA 04|02
ето че дойде и моят ред да споделя за вълненията си в далечна Австрия. трябва да си призная, че за мен това беше най-изпъстрения с емоции ден. от момента, в който арх. Пецев приключи с разказа си, аз цял ден търсех с нетърпение следващата точка и респективно, къде в нея се падат тоалетните. няма да ви покажа карта на днешния маршрут, защото не бях много ориентирана, а ми се струва редно да предам точно начина, по който се чувствах :) честно казано, стори ми се, че попаднахме случайно на слеващата точка от маршрута, просто бързахме да се сврем на топло място с безплатни тоалетни и ето, че първата сграда изпречила се на пътя ни беше RATHAUS PASSAGE, DOMINIQUE PERRAULT ARCHITECTE (http://www.rathausgalerien.at/page.cfm?vpath=index.)
е, не беше чак първата сграда, трябваше ни време първо да измръзнем. по пътя се натъкнахме на това:
както го идентифицирахме, “печат върху бетон”, а иначе http://www.reckli.net/foto-gravur-matrizen.html?&L=8
иначе за пасажа, какво да кажа, МОЛ… като изключим гигантските закачалки,
най-забавното нещо в него е вътрешният двор. на принципа “луд на шаренко се радва”, това място е измислено заради мен :)
е, Светльо откри и малко храна за архитектурната душа и наснима нелегално малко детайли от едно банково офисче.
следваща спирка, познайте! пак МОЛ… точно пък на мен се падна shoping сградите, дето даже в родните софийски молове избягвам да влизам.
KAUFHAUS TYROL DEPARTMENT STORE, DAVID CHIPPERFIELD ARCHITECTS
голяма, строга и студена сграда отвън, но пък стилна светла и просторна отвътре:
обилно горно осветление в комбинация с гледка на небето, беличко навсякъде, стъклени парапети без нито една шпроса – любимото ни. да не говорим за светещите шлицове и това как всички фирмени лога и надписи са в пана прорязана ламарина.
а пък в супермаркета на първия етаж направо са ни изкопирали,то бива изобилие, ама пък целия таван да е огледален, само в австрийски супермаркет може. и червеното са взаимствали. сигурно си нямат електроинженери да им кажат, че така не може! цял таван черен, пък и огледален на всичкото отгоре.
един наистина безопасен маршрут. колегите са ви го спестили, но в Грац доста от тях водеха в някоя стена (и австрийците грешат понякога).
само едно не разбрах, какво не им харестват австрийците на бетонените тактилни плочки в жълто и червено? да сложат истински камък и да го нарежат после, тц-тц-тц…
с мъгливо утро, денят не започна обещаващо, но пък слънцето постоянно се бореше да пробие. между моловете се разхождахме почти безцелно по инсбрукските улици и все се опитвахме да надникнем зад облаците и да видим така вълнуващите алпийски върхове. 
кажете ми честно, това прилича ли ви на паркинг?!
вярно подземен, но все пак.
на това му се вика монолитен фонтан. и пейките са от същото парче гранит.
неочаквана радост.
от тук, представете си, се стича водата. има какво да научим от австрийските майстори на водни площи.
много любимо място! предполагам и за местните скейтъри е такова.
трябва да отбележа, че този ПАРК-инг ни се случи неочаквано в така добре планираното ни пътешествие. и изненадата определено беше приятна.
иначе се бяхме прицелили в това:
“черен трафопост”, ще кажете, и ще познаете.
за кой дявол, австрийците правят такъв детайл за един трафопост!?
тази безсмислена козирка, на практика, подслонява велосипедите.
и за пушачите е помислено. 
така, докато си махахме крачолите в търсене на “кораба майка”, някъде в далечината се появи:
нещо оранжево на хоризонта?
чак като наближихме, се усетихме, че това е изгубената точка за деня, ANICHSTRASSE MEDICAL CENTRE. тази сграда е част от цял комплекс и другите хич не приличат на нея. за малко да я пропуснем, нищо че бяхме се паркирали току до нея. оранжевото нещо става все по-хубаво, колкото повече се доближаваш до него.
тези оранжеви напречни на уличното движения пана, само приличат на слънцезащита. малко беше разочароващо, че като се разгънат истинските щори, не са във всички нюанси на есента, но нищо, вътре са компенсирали с пердетата.
от този ъгъл изглежда така:
а от другия вече почна да посинява?
но нямахме време да обиколим целия комплекс и да разберем още какви цветове се сменят. “корабът” ни зовеше, пък и глад ни мъчеше, а сандвичите бяха в него. въобще, мъка,мъка обре де, бързахме защото най-хубавото за деня тепърва предстоеше.
но за черешката на днешната торта ще видите в продължението.
