ArchAUSTRIA 02|01
10.10.2013
който спал - спал, който хапнал - хапнал, стягаме багажа и дим да ни няма. нов ден, нов път, нови точки за покоряване. отправяме се към Грац и след няма и час сме там. започваме обиколката от околностите към центъра и затова първата ни спирка е AUSTER BAD EGGENBERG – басейн и още нещо. архитекти са FASCH & FUCHS.
обичайният малък площад пред обществената сграда, дизайнерски пейки, ама от тези за красота, а не за сядане, все пак са от бетон.
много любими за мен стълбо-рампи и остри ракурси, в които сградата и средата да бодат! люшкаме се към входа и попиваме всеки сантиметър, за да може, когато се приберем, дружно да натискаме да се случват невъзможните детайли.
колелото като един от основните начини за придвижване. на много места успоредно на пътя имаше междуградски велоалеи.
устойчиви материали и безпогрешно маркиране на ходовите линии, така че всеки да стигне лесно и удобно до целта.
рецепцията слънце, от която започват всички благинки. който не си носи бански, да съжалява.
бърз и нахален поглед към басейна и чао “уелнес”. ние сме за друг филм. на изпроводяк – едни спретнати стълби.
две-три завъртания на едно и също кръстовище и всички очакваме да видим това:
концертна зала Helmut-List-Halle в целия си блясък на познатите ни вече MARKUS PERNTHALER архитекти.
на нас не ни се получи да стигнем до една толкова искряща фасада заради комбинацията ранно утро и липса на събитие в залата.
по-строга и сдържана през деня, вечер концертната зала е пленяваща. другия път ще имаме билети!
много възпитателно цялата фасада е от фотоволтаични панели.
входът:
и отдолу нахални архитекти :)
чао, бамбина, чакат ни и други сгради! абсолютно незасегнати от затворената концертна зала, хващаме пеженцето и се отправяме към гарата на Грац.
архитекти на новите елементи и на площадното пространство са Zechner & Zechner.
пъплим като насекоми.
централните гари, или както често по тия места им викат Hauptbahnhof, от тук, та чак до Амстердам, че и отвъд, за разлика от родните ни географски ширини, са много важни места в градската тъкан. обезоръжени от четириколесните си производители на отровни газове, хората по тия места се предвижват по простичкия, но безотказен и изключително бърз метод дом-влак (или метро, често са едно и също) -колело. чиста работа, екологична, пък и много бърза, защото двурелсовите нямат задръствания, гълтат километрите както двугодишно бонбонките и накрая те стоварват баш в ядрото на събитията. по-добре – здраве му кажи… а нашето БДЖ е пред фалит, а! на много места системата е усъвършенствана до това да можеш да си натовариш и колелото на вагончето, но често предгаровите площади се превръщат в огромни паркинги за колелета, къде заключени, къде на принципа "което хвана – мое си е". на никой не му прави впечатление, разбира се, в крайна сметка, целта е да стигнеш до работа сутрин. градовете са чисти и приветливи, колите оредяват, хората са на кратък фитнес всеки ден, и малко по-човечни без металната броня около себе си. обаче, всъщност, никой не върти педалите повече от 10 мин, защото голямото разстояние от малката спретната къщурка (със или без липи) на 45 км от града вече е преодоляно от двурелсовата електричка.
напускаме гарата. нататък в Грац ще Ви разхожда арх. Росица Георгиева :). Enjoy!
