ArchAUSTRIA 01
ето ни и нас, отново на път.
за разнообразие този път съвсем целенасочено сме решили да упражним доброто старо “с деца на баня”, да се натоварим 8-на архитекти в един бус, по-конкретно този:
и да се оставим в ръцете на придружаващия и развозващ ни един НЕархитект в следващите 3500 км до Тирола и обратно, през затънтените пътчета на Австрия в търсене на малко популярната съвременна архитектура.
09.10.2013
та така, сряда сутринта, неприлично рано, разбирай 4.00 сутринта (времето, в което някои от нас обичайно си лягат), сме се натоварили в бусчето и летим към сръбската граница, а пред нас е небезизвестният най-скучен път.
няколко съня по-късно, някъде по трасето, порядъчно полюшкали глави, закусваме:
следващите няколко часа се лашкаме по второстепенните пътища на новоизлюпената еврочленка Хърватска, с тайната цел да стигнем Копривница, в която, представете си, преди няколко години са се разписали не кой да е, а Studio UP!
и така, дорогия друзья, за мен е чест да дам думата на арх. Вела Николова да Ви представи сблъсъкът на ситискейпърите с Голямата Архитектура на Хърватска :) ГМ
в този ден чудесен трепетно очаквахме първата си среща от пътуването с небезизвестния 46º09′N-16º50E Gimnázium
ето така в главите ни стои училището и сияе :). истината е, че то наистина сияе, но по друга причина - децата! за мен остава незабравима гледката как пристигаме с последния учебен звънец и дворът е изпълнен с жужащи ученици, цветни дрехи и мно-о-о-го колела. съвсем простичко!
разбирате сами, че сме пристигнали в идеалния момент. училището е празно, управата е благосклонна и ние плъзваме необезпокоявани по двора и коридорите. е, следва първи сблъсък с действителността – сияещата фасада е от позахабен вече полупрозрачен поликарбонат. бързо се окопитваме обаче и вече лекично (поне аз) завиждаме на колегите архитекти, че не всичко е “как ще се чисти”, ”колко вечно ще издържи”, “устойчиво ли е на вандализъм”…
училището е прекрасно! притежава свободен двор, в който приемното площадно пространство е съчетано със спортни елементи и така е обособена максимална зелена зона за простичко парково пространство за подрастващите.
главният вход:
страничен вход, от който може да се зарежда и разрежда голямата спортна зала, около която се случва цялото училище.
сега бързо влизаме и превземаме крепостта.
макар и съвсем просто, пространството изтръгва по едно “wow” от нас и вече няма спасение от жадните очи и пипащи и чоплещи ръце. светлина, чистота и пълна ориентация с един поглед от всеки ъгъл. тук физическите прегради са сведени до минимум. всяка учебна зала е отворена към общото пространство с матова стъклена стена. така, разхождайки се по коридорите, всеки става част от учебния процес.
всичко тук се случва като по хубав учебник. през главата си прехвърлям студентските ни проекти за училища, правя списък какво незначително тук ми липсва и продължавам да крача и да не изгубя колегите някъде по трасето. всички мимоходом се съгласяваме, че малко “по български” е изпълнен детайлът – без много финес, но това не разваля доброто общо впечатление.
типова класна стая и към всяка върви учителски кабинет с няколко работни места. обща учителска стая не открихме. всички класните стаи случайно гледат в зеления парк към училището. за разкош всяка стая притежава открита тераса – място за пет минути междучасие на въздух за бързи разговори със съучениците.
коридор почти като тези, в които и ние се събирахме през малките междучасия. този е изцяло отворен и проветрен и, независимо че основната му функция е твърде утилитарна – евакуация, аз го намирам за добър буфер между класната стая и училищния двор.
спортната им зала е като истинска.
за малко да реша, че нямат кафе и тук наистина щях да ги съжаля :), но се натъкнахме и на него. малко разочароващ интериор, но пък гледката към спортното игрище и трибуни е един път. с удоволствие да поспортуваш през стъклата.
какво повече ти трябва?
цялото училище беше опасано с плакати, посветени на съседните държави, приятелството и връзката между хората. имаше ни и нас:
ето с какво сме известни, но когато видиш надпис BULGARIA и винаги се усмихваш.
тръгваме си от Копривница, картите вече са на масата и списъкът с обекти придобива обем и плътност. пътуването започва сега! Ники настъпва газта и се отправяме към следващата ни точка “Професионална гимназия по туризъм” на Markus Pernthaler архитекти. в края на пътуването се оказа, че сме големи фенове на архитектурното студио, сами ще видите колко често присъстват техни обекти по снимките. обаче съдбата бе решила и нещо друго за нас в този ден. обичаме я! спокойно си пътуваме ние, завой, красота, завой, красота и изведнъж насред царевицата една по-голяма красота:
за такава сграда и, само да отбележа, за такава дизайнерска указателна табела (в дясно от сградата) завиваме, спираме и правим на пух и прах стройния ни график. тези ги обичам, понеже от входа още посрещат ни с боб в саксии. бобът не е боб, но нас си ни радва и ни връща към една идея, която скоро искаме да види свят.
сградата се оказва малка пивоварна и е съвсем нова, някъде на около шест месеца. вътре ни посрещат топло, разказват ни за бизнеса, кой е архитект, графичен дизайнер и т.н и ни пускат да пообходим обекта. тук преосмисляме панелите като фасадна обшивка и крадем идеята за комбинация с дърво. то цялото пътуване е замислено за тип "промишлен шпионаж". забавляваме се по архитектурному, направо идилия. смея да твърдя, че да пътуваш с колеги си има големи предимства. по детски се радвате на едни и същи дреболии и не ви е гузно, че работата така или иначе рядко напуска главата ви.
оттук нататък започва да ни преследва любовта към детайла, бетона, декоративните камъни, дървото… мисълта, простотата, чистотата.
накрая влизаме вътре, примамени от обещанието за дегустация на бирата, която предлагат. пивоварната произвежда пет вида бира, като поне една е чисто сезонна. всяка от бирите има доста странен вкус, но смятам, че за изтънченото небце ще е истинска феерия.
ръката с чаша винаги хипнотизира. истинска дегустация си беше: какво да усетим, как да го познаем, жабуркане…
мен лично повече ме впечатлиха етикетите, върху които хърватски художник е създал по едно мистично същество с история за всяка бира. умело е пресъздал вкус, мирис и цвят. аз като че ли станах фен на т. нар. PALE ALE
любителите могат да намерят Bevog тук: +46° 41′ 10.02″, +16° 0′ 40.82″
чао, боб. всички останахме предоволни и с блясък в очите потеглихме да наваксваме графика.
дамо две завъртания на музиката към “Песен за огън и лед” и вече наистина спираме пред “Професионална гимназия по туризъм”:
видим бетон, чакъл, зелена трева и още нещо.на живо кубовете придобиват смисъл и може да се оцени и функцията им. целият комплекс на гимназията е много интересно съчетание между обикновено старо и не толкова обикновено ново. освен сградата на гимназията се завъртяхме и по общежитията. системата им на обучение е заинтригуваща, тъй като в конкретното училище прекарват по няколко седмици два пъти годишно и после разпределят всички по практики – научното назоваване на работата. затова именно имат и общежития, които са разделени на мъжки и женски предвид възрастта на учащите.
богато горно осветление навсякъде, където позволява планировката.
входът! какво друго да му кажеш. харесването на архитектурата е субективно, но оценката винаги е висока, когато става въпрос за детайл, съчетаване на материали, организиране на пешеходните пространства.
тук трябва да отбележа, че всички хора, които срещнахме, бяха много любезни и отзивчиви. ние умело се възползвахме от това и в сряда вечер една млада преподавателка по математика ни разведе из самото училище. всеки състезателен кон би ни завидял за темпото :)
много е хубаво да чуеш как някой се гордее със сградата, в която работи, осъзнава запомнящата се архитектура като допълнителен коз. разбира се, че и тук сградите имат някои експлоатационни недомислици, но мащабът им няма нищо общо с тези у нас.
можем набързо да направим паралел с училището в Копривница и веднага се откроява голямата разлика в изпипания детайл и вниманието към най-малките подробности. иначе бих казала, че принципите са много сходни и все се възхищаваме на просторните приемни пространства, на въздуха, на цялостната организация.
и тук класните стаи са отделени посредством матирано стъкло.
насладихме се на все простичките неща в училището, като коридор, предверие към тоалетни, симулатор за млади рецепционисти, кухни за обещаващите готвачи, почти с умиление си помислих за т.нар. “Черпак” в Търново – нашият еквивалент на тази гимназия.
за протокола: горната снимка е на вратите към училищните тоалетни, за чието изпълнение и детайли могат да се напишат поне няколко отделни поста.
обиколката в училището приключи и ние с цялото си очарование получаваме разходка и в най-новото общежитие – девическото.
в духа на съвременната архитектура, с просторни общи пространства, сауна и полагащата се релакс зона към нея. само по себе си разхождането по коридорите си е удоволствие. всяко наше нахълтване изглежда така:
любимото зелено и още куп неща, които ни карат да ох-каме и их-каме, някои от нас искат да преосмислят образованието си или поне общежитието си, ама това са вече други разсъждения. разбирате, че няма как и тук нещата да не са по конец – ред и дисциплина в една от най-добрите им форми.
цялото това пространство и няколкото нива стаи са организирани към вътрешен двор със свежа бамбукова гора.
и нашият архитектурен поздрав – фуги:
този така дълъг ден започна да преваля и ние се отправихме към спалното леговище за тази вечер, а именно град Леобен (Leoben). там в гората, сред шубрака, в приказната къща ни посрещна АДИ. нямаше как да имаме по-добър завършек на този ден чудесен!
(ако случайно се чудите, и би трябвало, коя, по дяволите, е Ади, тук е момента да Ви представя това невероятно слънчево същество, което ни приюти най-сърдечно в прекрасния си дом за две поредни вечери; и ни чакаше със сложена маса… помните, че сме деветима, нали!?)