Есенно пътешествие с Шрек – част III-та
много е оригинална глинената къща, но съвсем не е най-интересното, което може да се види в района. съвсем наблизо се намира с. Ковачевица. цялото село е обявено за архитектурен паметник на културата. тъжно е, че тези прекрасни места са паметници в буквалния смисъл – в тях няма живот. малкото останали местни жители се молят да не умрат, защото никой няма да разбере, че са си отишли. те са обиталища на хора на изкуството или възрастни бизнесмени, търсещи спокойствие. между тези две каменни крепости на миналото на българите се намира друго село. без никакви претенции, в него няма кой знае какви ценни постройки, нито се спират туристите. там, редом с българското знаме, се издига минаре, но там кипи живот. но както и да е, да се разходим из Ковачевица:
такова спокойствие цари навсякъде. дори котките с удоволствие позират пред обектива.
Малко шарени черги…
бащата на всички дървета в района!
това е над селцето. на път за близкия, но недостижим за нас манастир "Св. Георги".
не знам дали си личи на снимката, но това там под стрехата са плъзгащи се капаци.
страхотни каменни зидове по над 7 метра, без бетонни пояси, дървено укрепване и нищо. просто каменна подпорна стена.
тези вироглави рози, как растат от зида?
а това е улица. по средата – порта.
един шарен куч се припича на есенното слънце. симулира, че е пазач.
да надничам между къщите и да откривам късчето природа, скрито между каменните зидове и надвесените еркери, е приключение, в което всеки път с удоволствие се впускам.
и два комина:
следва…
