Lappi&Finnmark – 6 – aurora
навън зимата е тoку на прага. засилващото се желание да я поканя най-сетне да влезе, ми припомни, че пазя едни снимки от това пътуване, които така и не са видели още бял свят. специални снимки. особени.
много след като това пътешествие приключи, си дадох сметка какъв невероятен късмет сме имали. три нощи в Saariselka. три нощи, окъпани в северно сияние. безоблачни и пълнолунни. неземни.
07-08-09.02.2012
северното сияние, всъщност не може да бъде снимано. и не, не е зелено, просто фотоапаратът по някаква причина регистрира само тази част от спектъра.
не може да бъде запечатан в снимка и характерът му на почти живо същество – то постоянно се променя, гърчи се като животно, размахва дългите си пипала по небосвода, събира се, навива се на кълбо, обидено, свива се, пулсира, протяга се, грейва, помътнява, усмихва се, заканва се… накрая избухва за миг във всички възможни цветове и тъжно изгаря, подобно на последните светлинки от заря…
не спирам да се питам как хората са възприемали това фантастично небесно създание в прединформационната епоха, когато човешкото въображение е било свободно да властва. официалната легенда, че арктическата лисица замахнала с дългата си опашка и вдигнала облак сняг в небето, не ме устройва някак.
оттогава Kalevala стои на нощното ми шкафче, като обещание за отговори…
