Norway 2012 – 03 Hardanger
13.07.2012 (2)
едва подминали Odda, свиваме вдясно и тръгваме отново нагоре по склоновете над водите на фиорда в преследване на едно особено скално образувание, наречено Trolltunga, или “тролски език”. в началото на миниатюрното пътче има 5-6 знака, все казващи, че нещо не може или е забранено. докато се чудим, срещу нас слиза рейс (през целия път после се чудих как изобщо е минал) и това бързо решава въпроса.
стигаме края на пътя при язовирна стена и вход за разположен дълбоко под земята ВЕЦ.
от тук до Trolltunga има още три часа пеша, нагоре, по чакълести пътечки. за кой ли път поглеждаме завистливо към няколкото паркирани на обръщалото кемпъра, слагаме отметка “следващия път” и поемаме надолу.
гледките, които се разкриват към фиорда по обратния път, някак ни компенсират.
Hardanger e огромен, разлат и широк. вместо драматични вертикални стени, опиращи във водата, бреговете му са полегати и обли. в непосредствена близост до брега има място за обработваеми парчета земя. вкусният фиорд…
докато чакаме ферибота на това място, Kinsarvik, се спомняме, че преди три години спахме точно тук, на ръба на малкото хълмче отдясно на снимката.
от другата страна пътят ни минава през редуващи се хълмчета и черешови градини.
малко преди края на пътчето и поредния ферибот, “случайно” спираме на крайпътна отбивка. тежката артилерия прави малко по-различни снимки, нали?!
това са тоалетни, ако се чудите… такава бих имала и вкъщи.
и от последния ферибот за днес.
караме още малко от другата страна, докато намерим къде да спим. равносметката за деня е цели 220 км.