Norway 2012 – 01 Lyse
11.07.2012
бързо се измъкваме от Stavanger и пътят ни започва да се извива нагоре покрай безкрайните езера. на третото спиране за снимки осъзнавам, че никой, ама никой с афинитет към фото-обектива не бива да ходи в Норвегия с мотор! ако с фотографска цел спираме толкова често, колкото ми се иска, 2 години няма да ни стигнат да покрием трасето, което ще преминем за идните две седмици.
ръми тих дъждец. нивото на облаците е точно каквото си го спомням от преди 3 години. само трябва да се повдигнеш леко на пръсти. скоро стигаме високите части на ледниково плато.
температурите по високите плата на Норвегия, повечето разположени над 1000 м надморска височина, дори през лятото не надвишават точката на замръзване с повече от 5-6 градуса. когато облачната покривка позволи слънчевите лъчи да оближат тия приказни торфища, пълни със снегоотточна ледена вода, усещането е фантастично…
но когато си недоспал, на мотор и Богът на дъжда е решил да изсипе целия си гняв точно по пътя ти, е, просто искаш да спреш някъде на сухо. слизаме по завоите над Lyse fjord в плътна дъждовна мъгла и финишираме в Lyseboten в 8 сутринта с бодри размишления дали толкова рано ще намерим къмпинг с работеща рецепция.
изчакваме да ни приготвят току-що освободеното бунгало и трупясваме. буквално.
в ранния следобед все още продължава да вали.
и ние решаваме, че просто ще се отдадем на разходки и мързел. тайничко се надяваме утре след сън, като с магическа пръчица, да ни посрещнат чисто синьо небе и топли слънчеви лъчи.
Lyse е малко селце в края на едноименния фиорд, което отдавна е изоставено и се обитава само през лятото с туристическа и почивна цел. освен нашето хотело-къмпингче, има още едно подобно, десетина “вили” и една стара църква. толкоз.
Lyse е също и меката на base-jumper-ите (това са онези идиоти, дето скачат с едни подобни на прилеп костюми и планират надолу по въздуха… с надежда, че ще бъдат достатъчно бързи да си отворят парашутите навреме, стотина метра преди срещата си със земята, и че изобщо ще могат да яхнат струята), но облаците в момента не позволяват да се види нищо.
с лилаво е маркирано трасето ни от 2009 г., в бодричко зелено - трасето за деня. изминали сме колосалните 150 км.
