Пътешествие из света на естествените строителни материали.
рано е, слънцето още не е изгряло а ние с Тони бодро и щастливо се отправихме на път. 
април е, а от София до Белоградчик пейзажите сменят няколко сезона - есенно-зимни в Петрохан, едва приключила зима в София, развихрила се пролет в Белоградчик.
отивахме да съберем знания и впечатления за една различна архитектура, рязко отличаващата се от масовото леене на бетон, армиране и строителна химия.
покрай работата си напоследък бях останала с впечатление, че да имаш собствена прилично изглеждаща къща е скъпо струващо удоволствие. лукс, който средно статистическия българин може да си позволи само срещу 30-годишно изплащане на заем и доживотно обвързване с една инвестиция, която е успял да реализира с цената на много лишения. сега смятам, че собственият дом е право, от което съвременния човек се е отказал, като е скъсал връзката си със земята и традицията. за наш късмет се срещат хора посветили се на изучаването на традиционните методи за строителство и съвременното им приложение.
един такъв изумителен човек е арх. Гоерги Георгиев. той е събрал огромно количество информация за строителство с естествени материали от древни времена до ден-днешен от всички краища на света, та дори по нашите земи. но неговата дейност не се изчерпва само със събиране на данни по темата. съвсем по-научному е направил редица опити с различни строителни техники в собствената си къща, с която ще Ви запозная по-нататък. това, което най-силно ме впечатли, е, че цялата информация, синтезирана, структурирана и в голяма степен експериментирана, арх. Георгиев e готов да сподели. малцина са архитектите, които така лесно споделят своето know-how, още повече в област, непозната на повечето им колеги.
набързо ще спомена за част от материалите, които обсъждахме.
Глина.
изключително благодатен материал за хора с въображение. подходящ за оформяне на коренно различен архитектурен образ. 
къща в Австралия на John Wardle Architects със стени от трамбована глина.
къща във вилно селище Омая, Гоце Делчев. стени, формовани от влажна глинеста смес (коб).
къща от пресовани глинени блокове в Индия.
оказва се, че може да се строи с глина (да се има предвид глина и други съставки, без които употребата в строителството е невъзможна) по много начини, а във всички части на света си имат предпочитан. по нашите земи най-често е ползвана за пълнеж на сгради с дървен скелет, но по света не са се свенили да изпълняват и сгради с носещи стени от глина. лошото на глината е, че трудно подлежи на стандартизация, защото в общия случай тя идва от местно находище (а може и от собствения двор), където съставът й е различен от всяко друго находище. въпреки това, на места съществуват стандарти (в Германия, Перу). в Германия дори има такава специалност в университета, където студентите се научават как да разпознават подходящата консистенция на сместта от глина, пясък и вода и как да зидат купол, например, нещо което ние си представяме, че се изпълнява единствено с кофраж.
глината може да се ползва и за обмазване и за направа на подова настилка. въобще един универсален материал, който позволява многократна употреба (от кал направени, на кал се превръщат е казано в Библейските писания). освен 100% рециклируемост, много ниска цена и минимални транспортни разходи, глината има и други предимства. оказва се, че стени от непечена глина осигуряват стабилни нива на влажност в помещенията поради силната хигроскопичност на материала. освен това глината има свойството да акумулира топлина, което я прави особено подходяща при големи денонощни температурни амплитуди. установено е, че слой глина с дебелина 30 см предпазва от високочестотни излъчвания (при далекопроводи напр.). излиза, че този материал осигурява една доста комфортна и чиста среда на обитаване. разбира се, трябва да се има предвид, че глината сама по себе си не е водоустойчива и трябва да се помисли за защитата й от пряко действие на вода.
Камък
освен за различни видове каменна зидария по нашите земи, поговорихме и за любимите ни каменни плочи на старите къщи.
Дърво
дървото ни е по-познато като че ли, но все пак научихме за някои негови приложения, които не биха ни хрумнали.
например, знаете ли, че брезовата кора се е ползвала като хидроизолация за зелените покриви в традицията на северните народи?
ето един покрив, в който дървена е не само носещата конструкция.
Слама
не сме обсъждали строителство със сламени бали, а само споменахме сламата като материал за пълнеж и армиране на глинената смес и покривен материал. какъвто може да бъде и тръстиката…
снимките и информацията са взети от презентацията на арх. Георгиев на организирания от него курс по земна архитектура в Белоградчик. курсът се проведе в тесен, почти семеен кръг в библиотеката на читалището в гр. Белоградчик и странното бе, че към него интересът беше по-скоро от неспециалисти, отколкото от колеги архитекти.
на следващият ден всички бяхме поканени на гости в къщата експеримент на арх. Георги Георгиев.
кацнала на живописно плато с панорамна гледка във всички посоки, къщурата е замислена за ателие на собственика.
Посрещна ни кучето “пазач”, което се грижеше за производителността на кокошките. докато бяхме там, събрахме 4-ри яйца :)
това е подвижната къщичка на кокошките, известна още като chicken tractor.
а това е гледката от ОНОВА място…
което много естествено се вписва в пейзажа.
но стига с лирическите отклонения, да се върнем към къщата.
в нея архитектът е изпробвал всички похвати за използване на глина, за които ни разказа на курса.
тук се вижда разликата между пресовани тухли от чист материал и стабилизирани с 5-6% цимент (тези в по-предната част). тухлите, използвани за тези арки, са печени и са втора употреба (от някоя разрушена къща в селото). 
а това са тухли от калъп (пресованите с правят на преса). те се познават по малко по-рехавата структура и повърхностни пукнатини.
мини купол над бъдещата баня. отворът в средата е запазен, за да се вгради в него стъкло.
сводове над спалнята. приложени са всички възможни похвати за зидане с цел да се тестват. зидарите на тези форми никога досега не са правили подобно нещо, но под зоркото око на архитекта всичко са постигнали.
най-радващото в къщурата за мен беше покрива, макар че му се наслаждавах само от разстояние.
растенията по него се грижат сами за себе си. а чакъл по контура се налага по противопожарни съображения.
накрая домакинът ни покани на чаша топъл чай с мед лично производство.
организирахме мини четене на архитектурни книги под вдъхновяващата цветна светлина на стъкълцата, запечатани в тройния стъклопакет.
така приключи нашето пътешествие с усещане за пролетна свежест и зелено вдъхновение.
