Lappi&Finnmark – 3 – Nordkapp
06.02.2012
потегляме от Hammerfest много преди изгрев слънце. Северният ледовит океан най-неочаквано се държи като купа с топла супа, макар че нито е супа, още по-малко топла.
сюрреалистичната гледка на димящ океан при -20ºС държи челюстите ни в долна мъртва точка. с наближаването на изгрева облаците замръзнала пара ще се разнесат, но дотогава пътят ни лъкатуши по ръба на фиорда на север, ту влиза в мъглата, ту разкрива обледенени заливи пред нас; Norway, my love…
слънцето най-сетне пробива над зимната мараня и в рамките на половин час околността коренно се променя.
ако си мислите, че на нас нещо ни хлопа, отбележете този младеж.
мушкаме се под океана, в тунела си е направо топло, + 5-6º С. пръскалките на чистачките сработват за първи път. стигаме отбивката, знаем, че пътят може да е затворен, но за щастие виждаме да стои тази табела:
както и машините, с които се осъществява написаното на нея:
докато чакаме да стане 11:30, се събират още желаещи.
вдигат бариерата и, водени от огромната машина, потегляме към най-северната точка на Европа.
не след дълго стигаме заветната точка. от тук на север е само Северният ледовит океан.
добре, че няма да се наложи да нощуваме тук, защото опитите на Николай с иглуто са пълен провал.
на носа има вдигнато монументче и ние се разписваме по предназначение.
при почти -10ºС и никакъв вятър мястото изглежда топло и приветливо. дори лятото носът е често забулен в студена лепкава мъгла и брулен от влажни северни ветрове. за нас всичко е утихнало, небето е чисто, а слънцето шари с дългите си сенки…
зенит. нали Ви казвам – три пръста над хоризонта.
и два часа след това:
ранният следобед ни повеждат обратно.
а пред нас се разстилат повече от 700 км белота до Ivalo, обратно при финките. раздялата с Норвегия е болезнена, както винаги. дори не подозираме какво ни очаква по пътя…
