Not another Barcelona Post – Part 2
След последвалия… меко казано „небивал“ интерес , ето и една част втора с цел да ви разнообрази малко, както обещах.
ХРАНАТА
Тъй като видът на чинии пълни с разни вкусни неща е противопоказен, както извън, така и в работно време, ще се придържам строго към тази част, която има общо с архитектурата и културата на града.
Първото място, на което си обещахме да отидем (не само, даже си запазихме и маса от тук), беше 7 PORTES, който е сред любимите места на местните от 1836 г. насам (да, ресторант на 175 години)… известен с „най-добрата паеля в града“.
Името на ресторанта е такова, защото има 7 прекрасни френски прозореца/врати, през които са минали стотици световно-известни художници, певци, актьори, политици, спортисти…
Абе така е много общо… , става дума за хора като Che Guevara, Gabriel Garcia Marquez, Ava Gardner, Alexander Fleming, Catherine Deneuve, John Wayne, Michael Douglas, Maria Callas, Yoko Ono, както и много испански любимци като Monserrat Caballe, Placido Domingo, Camilo Jose Cela, Joan Miro, Pablo Picasso, Salvador Dali, Federico Garcia Lorca, Pedro Almodovar …..Felipe & Elena de Borbon, Juan Carlos I (тези последните 3-ма са само цялото кралско войнство). Тоест, хубав ресторант с особено добра репутация и много история.
Всичко започнало с един каталунски бизнесмен (Josep Xifre i Cases), станал най-богатият местен жител за времето си, който решил да построи няколко сгради като лично участвал в дизайна им. Целта му била да създаде сгради с покрити входове, подобно на тези на Rue Rivoli и централните площади на Париж (тук единствената такава сграда, за която се сещам е ЦУМ и то хиляди години по-късно). Така или иначе, интересното е, че и до ден днешен испанците искат да са като французите – толкова добре финансово, толкова добре организирани, толкова добре обгрижени от държавата си. Когато са много афектирани, можеш да ги чуеш да казват „това, ако беше във Франция…“. Странна работа, а ние все „на запад“, където, очевидно, гледат „на изток“. Ирония? (Добре де, не толкова много на изток.)
Така или иначе, паелята наистина беше най-вкусната, която съм опитвала и ми се стори завидно, че нещо в Европа е останало малко или много същото за 175 години, колкото и собственици да са се сменяли. А когато не си си запазил маса, чакаш на опашка, но не каква да е – има масички, на които сервират охладени бели вина и розета (и може би като влезеш вътре след това си значително по-ларж с поръчките и бакшиша).
Време е за ресторант номер 2, който също, по същинска ирония на съдбата, е вдъхновен от прочуто парижко кабаре – Le Chat Noir. Pere Romeu работел в него и влюбен в тази атмосфера решил да направи подобно заведение в Барселона – нещо като таверна с достъпни цени и пиано на живо.
Els Quatre Gats (Четирите Котки) бил открит през 1897 г., а архитектът е Puig i Cadafalch (да, да, същият, който проектирал и това…
залепено за онова 
)
Само 2 години по-късно, на невинната 17-годишна възраст Пикасо станал постоянен клиент на заведението и там се състояла първата му изложба. Той нарисувал и корицата на менюто им, но по стените има и неща от Casas, Opisso, Nonell и Rusiñol, които също ходели там в това толкова вдъхновяващо време за града. Добре де, и Gaudi е ходел там – 
!
После гражданската война се отразила зле, както на всичко в Испания, но след това всичко си дошло на мястото. Днес ресторантът е малко овехтял, но изглежда автентично, храната е вкусна, сервитьорите са много мили, а пианиста… е той малко си забравяше мисълта, но даже това беше автентично. Колкото и кичозно да е (ако се загледате в която и да е от колоните ще откриете хиляди стилове, цветове и украси тип „пластмасови цветя“), мястото определено е уютно.
Ако стигнете дотам и решите да отидете до тоалетната, запомнете това: водата е вързана към ел. ключ 
… като всичко в Барселона – приятно странно.
Значи, сложихме розовите очила !
ЦЕНИТЕ
Специално за всички архитекти – актуализация на цените на имотите в античния квартал Barri Gotic – центъра на Барселона.
ПРОЕКТЪТ
Няма да пиша за Sagrada Familia, за да не повтарям други постове. Само ще спомена, че вече е до голяма степен завършена и доста божествено интересна отвътре, а отпред са сложили този макет, който да напомня, както на местните, така и на туристите, че един ден тук ще има нещо напълно завършено.
Може би просто удоволствието е повече в процеса на работа, отколкото в резултата, но около този проект винаги е витаела световната теория за конспиранцията – „искат ли испанците изобщо да завършат Sagrada Familia или не искат?“
ВРАТИТЕ
Едно от малкото ми професионални изкривявания е да се заглеждам по врати, а в Барселона има много „мат‘рял“. Ето някои любими с елементи на разсъждение от градската среда:
…и дръжките, и ключалките им са оригинални
ФАСАДИТЕ
Не знам дали при вас е възможно темата на дисертацията ти да е фасади, но Барселона определено е мястото за подобен research.
…и винаги имат с какво да те изненадат като например това:
Загледайте се малко де! Защо да не си изкараш един бял кон 
на терасата, която гледа към площадчето пред готическата църквата в старата част на града.
Да не говорим за стреса, причинен от гигантската скарида (така де, омар)
и лицето на Барселона
ХОТЕЛИТЕ
В Барселона има хиляди хотели, някои от тях много известни като тези:
но ще ви разкажа само за 2 много различни попадения, които открихме случайно – едното е хотел с традиции (истинска класика), а другият е съвременен, бутиков и има странно меню!
Първият е Hotel 1898 и се помещава на Las Ramblas като дори е станал дом на един Starbucks, който се радва на висока посещаемост и още по-високи тавани.
В него има много уникални неща, но най-впечатляващ, може би, е вътрешният басейн / спа център, до който имат достъп само определени стаи в хотела като повече за него можете да видите тук като не забравяте, че сградата е била на Philippine Tobacco Company преди да стане хотел.
Вторият се казва Neri (информация за него има тук) и е бутиков хотел, които дори има меню за спално бельо. Историята му накратко е, че, за да стане хотел са обединили две сгради – средновековен палат и съседна каменна къща, а по време на реконструкцията са попаднали на останки от римско време, както и на финикийска керамика. Архитектите са Francisco Rivas и Damián Rivas, а вътрешен дизайнер е Cristina Gabás.
Минаваш покрай него и по нищо не си личи, че е хотел, но някакси периферно си видял нещо много красиво и се връщаш, за да го снимаш и да си запишеш как се казва, за да научиш повече.
ФИЕСТИТЕ
Определено една от основните черти на испанската култура са фиестите (е, и сиестите) и ние имахме късмет да попаднем на една официална такава. С изключение на старата част от града, която е с тесни пешеходни улички, има още един такъв квартал във вътрешността на Барселона – казва се Gràcia и било малко градче извън града до 19-ти век, когато било погълнато. Сега е квартал със същото име и същите малки улички. Всъщност и Parc Güell е там, но ще ви покажа какво беше „най-горещото събитие за месец август в Барселона.“
Вече обясних, че 15-ти август е официален празник, но в този квартал са твърдо решени да продължат с празнуването цяла седмица 
. Наричат го Festa Major de Gràcia и продължава от 15-ти до 21-ви август включително. Местните определят улиците, които ще се състезават, съседите по улицата събират средства и вдъхновение и ги украсяват като всяка улица има различна тема и послание. В края на седмицата печели най-добре украсената улица печели, но това изобщо не е най-важното.
Има много паради, концерти, изложби, състезания, забавни игри и дори това:
