японските градини – едно лирическо отклонение…
Надявам се малкият ми разказ да бъде нещо, което да насочи мислите на колегите и другите заинтересовани от нашия блог в една по-различна и романтична посока… е, спокойно – няма да споделям поетични чувства ????
Както вече заглавието ви подсказва, ще се опитам да ви покажа част от един малко непознат, но станал вече твърде “модерен” напоследък свят – а именно изкуството на японската градина. Да предупредя предварително, че не претендирам за изчерпателност, приемете го като любитески опит, а знаещите повече да се чувстват поканени за коментари и корекции ????
Сигурно повечето от вас са попадали в японска градина ли са сънували, че са там… тъй като усещането е почти едно и също. Няма по-спокойно и хармонично място, създадено от човешка ръка, поне според мен. В какво се корени неповторимата атмосфера? Смисълът и принципите са залегнали доста дълбоко в културата и религията на японците и е трудно да се вникне в тях за толкова кратко време… В основата стои преклонението към природата, възхищението към нея, за това и градините представляват пресъздаване на картини от природата върху ограничена площ, от тук следва и асиметрията в композицията, не се използват еднакви по големина обекти, не се подреждат успоредно едни на други. В природата няма квадратни езера, например, за това и в японската градина отсъстват такива, няма фонтани, има водни огледала с естесвена форма. Валидни са три основни принципа – умален мащаб, символизъм и “взаимставни пейзажи”. Има няколко основни типа градини, но аз ще се спра на един сравнително “нов” вид, а именно каменната градина или Дзен градината.
През 12в. започва да се усеща влиянието на военния елит и Дзен монасите, градините са създавани основно за техните домове и манастирите с цел медитация и вглъбяване. Те са проектирани, така че да са подължение на интериора, режисирани са, така че да се наблюдават откъм сградата. За кулминация на японското градинарско изкуство се смята периодът Муромачи (1333-1568), когато възниква и новият стил каресансуи- пресъхнал планински поток. Характеризира се с доведени до крайност абстракции – посредством камъни, пясък и чакъл се пресъздават различни картини и пейзажи. Типично за традиционните японски градини е присъствието на водата, при каменните тя също е там, но не в чистия и вид, а претворена посредством белия пясък, символизиращ окен, море или езеро… Набраздяването му представлява вълните, които могат да бъдат образувани от паднал във водата камък или от разбиването им в скалист остров. Камъните се използват за пресъздаване на земя, а мъха – за гора или растителност. При подредбата на скалите се следва геометрична зависимост, определена от пресичането на диагоналите на седмоъгълник, поставят се така, че да се вижда красивата им страна, не се обработват допълнително, използват се в естесвените си форми, желателно е да има повече хоризонтални камъни, които да балансират вертикалните. От голямо значение са празните пространства – както навсякъде в японската традиция – за да се усети присъствието, трябва да има отсъствие…
Камъните се организират в нечетен брой групи и нечетен общ брой на елементите – отговарящи на мъжкото начало, на енергията ян. Съществуват пет основни типа камъни:
– камък на душата – нисък вертикален камък с широка основа и стесняваящ се връх;
– камък на тялото – висок вертикален камък – символизира човек или бог, основата е леко по-широка от върха, трябва да се позиционира внимателно, никога отпред в композицията;
– камък на сърцето – плосък камък – използва се като централен хармонизиращ елемент, много полезен и използван камък;
– разклоняващ се камък – извит камък – с плосък връх по-широк от основата – най-труден за намиране и разполагане;
– камък на бика – извит камък – единия край на камъка е по-висок от другия, височината варира – обикновено се поставя на преден план, но трябва да се внимава при разполагането му;
Трябва да се избягва употребата на три “лоши” камъка:
– камък на болестите – счупен с безформен връх;
– камък на смъртта – такъв, който очевидно се използва като вертикален, но е поставен хоризонтално;
– камък на бедността – камък, който няма композиционна и смислова връзка с другите;
Малкото теоритична част смятам да илюстрирам с примери…
…нека видим и съвременната итерпретация…
Надявам се да сте се насладили на кратката разходка и ви желая… вдъхновение ????
