This is NOT another Barcelona post
Скъпи архитекти,
След поканата на арх. Милушева и детайлен анализ на изписаното за Барселона тук досега, ще драсна и аз няколко реда по темата с леко непрофесионално архитектурно становище за нещата.
ХОРАТА
На първо място намирането на испанци (а камо ли каталунци) през август в Барселона е на чист латински “causa perduta” (а това в краката на туристите е мозайката на Мирó).
За сметка на това е пълно с немци, италианци и французи, но след упорито търсене на автентично испански индивиди, попаднахме на тази групичка:
Тази скучна снимка (добро начало ???? ), някои беше нарекъл една подобна снимка „United colors of suljo and puljo“), странно, но факт, е изражение на еднинственото нещо, което, с изключение на физиологичните нужди, обединява 98% от испанците. Казва се “El Gordo” (в буквален превод „Дебелият“), но се среща и като Sorteo de Navidad или Lotería de Navidad и е тяхната национална коледна лотария. Бабите и дядовците на снимката обсъждат номерата на билетите, които имат и правят стратегически планове за размени, както и какво биха направили с парите, ако спечелят. НО!, дебел, дебел… колко да е дебел?
За 2010-та всички награди са в размер на €2,320,500,000 (да, да, в милиарди и всяка година наградата става все по-голяма).
Това е най-голямата лотария в света, а също и една от най-старите. Играят я от 1812-та и се е превърнала в национално богатство – буквално! Тегли се на 22-ри декември от малки деца по телевизията и улиците се изпразват, семействата се събират, молбите към девите на съответните градове се увеличават в пъти и уверено се насочват към числата на билетите, които всеки си е купувал прилежно цяла година.
Малко е сложно за обяснение, но най-грубо казано… всеки билет е реално едно тесте от билетчета… печели големият билет (който е мноого скъп и затова хората си купуват части от него) и съответно всеки печели такъв процент от наградата, която съотвества на неговите билетчета от основния билет. За да имат по-големи шансове, обаче, хората си купуватат части от големи билети с различни номера – продават се в сладкарниците, будките за вестници, по пейките в парка… навсякъде!
За мен това е най-свежо/странното нещо за испанците, заедно с факта, че те са католици, а лотарията е вид хазарт, следователно грях, следователно… изповядването преди и след 22-ри декември е по-сериозен национален спорт от футбола, което ме навежда на мисълта да спомена и
ЦЪРКВИТЕ
Разбира се, за католическите църкви си има определен dress code, който явно не важи за туристите, защото на тях явно им е простено да са заблудени, нахални и шумни
Не съм религиозна, но тези няколко места ми се сториха изключително красиви, а и по време на празник – 15-ти август – национален за цяла Испания – звучаха изключително добре. Знам, че казват, че всички готически църкви и катедрали са еднакви, но за времето си това са били сред най-значимите постройки, определяли са “the skyline” на всяко селце/град и тези места в Барселона за мен са си свършили работата – да те накарат да се чувстваш малък и незначим, пък и да ти обещаят, че може би има нещо по-добро в живота…,
но след това :D!
ТРАНСПОРТЪТ
От последния път когато бях в Барселона… 2002-ра, в града има 2 нови начина за пътуване, които бързам да споделя и да препоръчам горещо на всеки, който се е запътил натам:
1) The Go Car – този идиотски жълт автомобил… реално е скутер или по-точно триколка и е оборудван с добре информиран GPS audio guide, който (поне така твърдят) има и чувство за хумор, освен че казва всичко за забележителностите, покрай които минаваш и предлага различни маршрути. Колите са нови дори и за местните, които намират за редно да се изравнят с теб в лявата лента и да те питат как е.
2) Такива спирки за колела има буквално навсякъде и общината ги предоставя на местните срещу абонаментна такса като основно градско транспортно средство. Караш докъдето си искаш и просто оставяш колелото на най-удобната за теб стоянка.
ГАУДИ (но, разбира се)
Може би това е лек архитектурен грях, да се пише за ОЧЕВИДНОТО лице на Барселона, НО тук ще се опитам да разкажа за нещо сравнително ново за града, което ме изненада изключително приятно. Е, ново, в смисъл, че до 2008-ма (окончателни завършено през април 2011-та) са били заети да го реставрират и не е било отворено за туристи, тоест, все още няма тълпи и опашки, пък и пускат ограничен брой посетители в сградата.
Мястото се нарича Palau Güell (Güell Palace) и е направено от Gaudi за неговия покровител и личен приятел Eusebi Güell (същият, който е планирал днешния Park Güell да е сeмейна резиденция извън града). Къщата… или дворецът, е обявен за UNESCO World Heritage Site и в сравнение с другите отворени за посещение къщи, проектирани от Гауди в града, тази определено ме впечатли най-много.
Първоначалната идея за сградата е била да е пристройка, която да води до наследения имот на La Rambla на г-н Güell, тоест да е на един коридор разстояние от родителите си. Какво по хубаво от това! ???? Сградата, обаче, е всичко друго, но не и пристройка.
Влиза се оттук. Това реално са два входа за каляски и невероятни решетки от ковано желязо като идеята им е да позволяват на хората от вътрешната страна да виждат улицата, но е и обратното.
Би било шумно, обаче, конете да тропат по пода, а и не особено хигиенично, ако той е направен от камък. Решението е това – настилка от масивно дърво! И то красива!
След това конете слизат тук
през това
и остават там, заедно с хората, които се грижат за тях, а собствениците се качват по това:
и стигат тук:
Хапват, пийват и се отправят към залата за забавления, където посрещат и най-видните и талантливи композитори, музиканти, архитекти и художници на своето време, както и други индустриалци.
зад тези врати е параклисът, който съществува видимо само по време на литургия, а след това остава извън основната зала.
и най-хубавата част…
идеята да е като небе обсипано със звезди, както през деня, така и през нощта, определено ми се струва постигната успешно, а това наричат модернизъм вдъхновен от ислямските държави… личи си и по дървените тавани на част от другите помещения
Има и орган ;)… но не разбрах много за него, освен, че е много специален
тераса, уникални щори и, разбира се, много естествена светлина
мизерията, която заобикаля сградата от обратната страната на улицата… не знам как е изглеждало едно време, но сега е това:
из другите стаи, като тези принадлежаци на собственика и съпругата му, не са никак впечатляващи (нищо чудно, че тя никога не е харесвала да прекарва времето си там), дори са по-малки от тези за децата.
и специално… за всички вас… изцяло метална носеща колона… носеща… бът уот ду ай ноу?
кухнята (тук не само са готвили, но и са живеели всички готвачи, прислужници, портиети и т.н.)
покрив с подобаващи комини
хубава гледка, която едно време е била доста различна…
и това е… беше ми изключително приятно и, ако последва небивал интерес :D, ще драсна и втора част :D… за ХРАНАТА, ФАСАДИТЕ и “още нещо” ????
