Iceland, the surviving – day 8
Исландия – ден 8, 01.07.2011
още снощи, след като се настанихме в къмпингчето, решихме, че ще останем тук и следващата вечер; бунгалата са фантастични (личи си, че в района живее архитект) и е време за малко почивка и мързелуване; утре поемаме към западните фиорди и днес е последният ден, в който можем да се върнем обратно в Kjolur, там, където вчера водите отново ни възпрахя.
джакузи на терасата на бунгалото, пълни се с гореща гейзерна вода
по обяд вече сме се намързелували порядъчно, пълним до горе автомобиля и хващаме вчерашното трасе към Hveravellir; от северната страна това е офицялното начало на път F35, така че има полагащите се табелки
вчера ни направи впечатление, че част от трясето беше мокро, без да е валяло и днес застигаме причината
не намираме смислено основание за това мокрене, вдигаме рамене и продължаваме напред; трасето от тази страна е леко и проходимо и без проблеми стигаме Hveravellir – “долината на горещите извори”
мястото е специфично с наличието едновременно на топли и студени извори, едно до друго; Hveravellir е била известна на исландците още във времената на първите заселници и мястото е споменато в няколко саги; в момента, в който стигаме изворите, започва да вали
природата на Исландия винаги успява да изненада с невероятните цветове, на които е способна
пътищата през Kjolur
пейзажът бавно се сменя от пълна липса на растителност към торфени полета, когато Николай изведнъж бие спирачки; мервам нещо, претичващо пред гумите; скачаме от колата и на двайсет метра зад нас треперят ей тези два мъника; третият едва не завърши пътя си под гумите ни, заедно с майка му, която го пренасяше през пътя; докато ги приближаваме, тя вече се връща
животинката всъшност е норка и, както и почти всички бозайници на острова, е донесена тук от първите заселници, викингите; единствения сухоземен бозайник, съществувал тук преди хората, е едно малко лисиче – Arctic fox, което за съжаление не можахме да видим.
отдръпваме се малко от мъничетата и майката се престрашава да притича за второто; носи го за ухото, а не за вратлето
оставя го зад някаква купчина камъни и бързо се връща за третото.
тази животинка ни кара да притихнем в респект към приспособителните сили на дивата природа.
по пътя на долу спираме в Highland Cafe и, докато чакаме да ни приготвят супа, попадам на брошурка за seal watching – мястото е савсем близо до къмпингчето ни, от другата страна на залива; става късно, но ние решаваме да се разходим; реката, образувала залива
по средата има черни наносни плитчини, които са резерват и до тях няма път; трябва да ги обходим, та се оказва не чак толкова близко
на това място имаме и някаква точка на трака; стигаме до нея
Hvitserkur е името на странната скала, а легендата разказва за трол, който е бил заварен от изгрева и превърнат в камък от първите слънчеви лъчи.
в залива се виждат някакви странни точици, зумвам:
връщаме се на предишната отбивка и слизаме пеша до брега
извитите стърчащи от водата неща са стадо тюлени, спящи в плитчината; от отсамния бряг с увеличението на фотоапарата успяваме да видим това (ползваме фотото вместо бинокъл)
докато се взираме в отсрещния браг, покрай нас, на отсамната страна на заливчето, патрулират няколко тюленчета; пазачите на стадото
кротваме се на плажа и в момента, в който спираме да правим тигели по брега, пазачите губят интерес и изчезват някъде
