Iceland, the harsh – day 7 (2)
когато си тръгваме от Dalvik, Исландия вече сe къпе в слънчеви лъчи
гпс-то истеричничи, защото пред нас има тунели, завършени на скоро; тунелите са еднолентови, еднопосочни, с уширения за разминаване на всеки стотина метра и огромни стоманени порти в началото и края – припомняне колко сурови са тези места през две трети от годината; между двата тунела
вием покрай брега и покрай нас ту се извисяват непристъпни склонове, ту се ширват ръкотворни зелени ливади
склоновете са изпъстрени с бели петна, а по някои може да се учи география, или що е то циркус
свървваме към вътрешността ей така, на посоки; озоваваме се при историческа забележителност
към мястото има и общежития; гимназиално обучение извън района на столицата – тъй като населеността е твърде ниска, няма за кого да има гимназии в малките населени места и стотиците отдалечени ферми, след завъшване на основно образование децата “отиват в колеж”.
опит да предам мащаба на тия земи
слънцето влияе позитивно не само на нас – срещаме и мотористи, каквито до този момент нямаше, изобщо
отново непредвидено, стигаме до направена на музей стара исландска къща; здравей, Лакснес!
така, значи – добре дошли в Торфената къща
(зимите в Исландия не са чак толкова ужасни, колкото си мислите; острова се намира на пътя на Гълфстрийм и температурите по крайбрежието не падат под -5, а вътрешността просто остава затворена от октомври до април, там и без това никой не живее; е, към -5-те трябва да добавим влажността на океана и вятъра, достигащ 50 м/сек)
колкото и невероятно да изглежда тази къща (и повечето къщи в Исландия до неотдавна) е направена от Торф; торфът е странно явление, характерно за високопланинските области – натрупване на маса от мъх, растяш върху себе си
“Тази уникална екосистема е частица от световния колектор на въглерод. Тъй като торфът не може да изгние, въглеродът се съхранява в него. 3 % от сушата на Земята е торф, но съхранява цели 30 % от въглерода.”
и е силно горим и лесно възпламеняем; героите в един от романите на гореспоменатия автор използват торф като основна (и единствена) суровина за горене за готвене.
къщата от торф има някои неочаквани особености; на първо място – торфените стени плътно я обгръщат от всички страни и оформят и стените на всички помещения; тези стени, обаче, бидейки от слоеве торф, се налага да бъдат с колосални дебелини – минимум метър-метър и половина:
тъй като в стените от торф не могат да бъдат оформяни отвори – било за прозорци, било за врати – прозорците са само на покрива, а отвора за врата е просто “липса” на стена
местата, на които ще бъде пален огън, са стриктно изолирани от всичко останало; мястото за готвене в къщата е отделено с допълнителен каменен зид – една искра и цялата къща би станала на факла
макар да е с перфектните изолационни качества, торфът няма как да бъде използван като носещ матерял – за покрива и неговата конструкция се използва крайно дефицитното дърво; върху дървена основа от летви отново има торф, реден в различни посоки, за да стане водонепроницаем.
малко битовизми ???? – маслобойна
ски и кънки
и – дъска за табла и шах
спалното помещение е единственото светло място в къщата и единственото, на което стените отвътре са допълнително облицовани с дърво; има легла за 10-12 човека, което е било нормалната численост на семействата до преди 60-80 години
това е мястото, което се обитава през дългата зима; това е и мястото, във времената на почти вечен мрак, за четене на саги и легенди, на приказки и предания, на истории за троли, елфи и могъщи смъртни богове.
колкото и да е странно – в Исландия нивото на образованост е много високо от как съществуват човешки поселения; приемането на християнството и, в последствие, принадлежността към протестантството, гарантират наличието на общодостъпна образователна система – църквата; тук всички хора са можели да четат, пишат и смятат във времената, в които България е изчезнала от картата на Европа за петстотин години… първите записани саги на Исландия датират от 10 век; сагите се учат в училище като част от историята на страната и имат прецизна хронологичност и гнеология
като казах гнеология – една от най-характерните особености на исландското общество, запазена и до ден днешен, е свързана с имената на хората и пълната липса на фамилия; всеки човек носи две имена – лично и бащино, като мъжете се казват например Johan Ericson, което е просто Йохан, синът на Ерик, а жените – например Katin Ericdottir, което пък е Катрин, дъщерята на Ерик; за второ име може да се приеме със същия успех и името на майката, а понякога и двете имена – въпрос на личен избор; съответно при женитба имена не се променят, тъй като жената си остава еди-коя си дъщеря, независимо за кого е омъжена; самите исландци използват основно личното си име в офицялни и неофициални разговори, дори телефонния указател е подреден по азбучен ред на първите имена; бащиното/майчино име се използва много рядко и само в комплект с личното.
отново стъпваме на черно и поемаме през kjоlur, този път от северната страна; дестинацията ни са топлите извори Hveravellir, разположени почти в средата на острова; отбили сме незнайно кога и за втори път навлизаме във вътрешността без пълен резервоар с гориво…
в далечината се виждат шапките на ледниците и колкото повече ги приближаваме, толкова облачната покривка се сгъстява и надвисва над главите ни
наличието или липсата на пряка слънчева светлина в Исландия предизвиква рязка промяна в осветеността; сянката на облаците на земята е като отрязана с нож, температурната разлика от двете страни на ножа е поне 5-6 градуса, а разсеяна светлина почти липсва, тъй като въздуха е кристален; известно време криволичим на границата между зимата и лятото…
на няма и 5 километра преди дестинацията опираме отново в река, която не можем да пресечем; има и обиколен маршрут, но ние не разполагаме с нужното гориво да завъртим през него и после да се върнем до крайбрежието, при цивилизацията и колонките за бензин; Исландия за пореден път ни показа суровата си страна…
обръщаме и само след няколко километра от облачната покривка няма и помен; разминаваме се с водено стадо коне
първата бензиностанция стигаме в Blönduós, на брега на океана и точно до нея възправя снага ей тази църква
на паркинга има табелка с обяснение кога е построена, кой е архитекта, гордо изтъкване на факта, че е местен, къде е завършил, планче, снимка от макетче … ???? църквата функционира от десет години
макар да минава 11 вечерта, решавам да се пробвам да вляза
в предверието има струпани поне десетина чифта обувки, събувам се и аз и влизам (в Исландия събуването на прага е абсолютно задължително); вътре седи неголяма група хора и слуша Аве Мария на Бах, изпълнявана на орган и нещо като тромпет… чувствам се като натрапник, но те ми се усмихват и аз сядам; когато сонатата свършва, мъжът, който свири на тромпета, ме приближава и пита коя съм; никоя, посетител; човекът се усмихва и казва, че всички сме само посетители (visitors); после вади от някъде китара и в контраст с Бах изкарва скоклива песничка с весел припев, на който хората пляскат и почти припяват; така и не разбрах дали някой имаше църковна принадлежност; хората се бяха събрали да послушат музика и да си поговорят, а църквата се беше превърнала в концертна зала и място за срещи и комуникация – каквото трябва и да бъде… не знам за кой път съжалих, че не принадлежим към протестантството.
