Iceland, the whalewaters – day 7 (1)
Исландия – ден 7, 30.06.2011
явяваме се на пристанището в 9 в пълно бойно, въоръжени с всичката снимачна техника, с която разполагаме; времето все още е сиво и студено, въпреки обещанията на прогнозата, и над тесния фиорд духа смразяващ влажен вятър.
малкото корабче не спира да се лашка по вълните, но след близо час зиг-зази търпението ни е вънаградено
нещастната животинка никак не й допада близостта ни, така че прекарваме следващия половин час в гонене из залива с намерение да се прилиближим максимално
в крайна сметка гърбаткото се показва едва на петнайсетина метра от малката ни джонка ???? – казвам гърбатко не случайно, видът на животното, което видяхме, е точно Humpback или гърбат кит; дължината му, поне според моя окомер, беше около 15 метра
(има видео, спокойно, ще кача скоро)
капитанът ни най-сетне остава доволен от близостта и се отправяме обратно към Dalvik
докато сме гонели китчето, слънцето неусетно е пробило облаците и над главите ни най-сетне блесва синьо небе
изведнъж корабчето спира по средата на фиорда; около нас няма никой и нищо, с изключение на няколко чайки, които ни гледат учудено от водата; капитанът вади няколко въдици и мята първата – така, без нищо на куката, и почти веднага я вади с риба на нея; Николай веднага последва примера
а?
процедурата се повтаря няколко пъти с все един и същи резултат – кордата се опъва почти ведната след мятането й във водата; сдобиваме се с няколко такива рибока и потегляме; капитанът изчезва да прибира въдиците; изведнъж около корабчето се събира огромно количество чайки, напъващи се да летят успоредно с него – поглеждам назад и какво да видя – рибата ни бива изчиствана, а чайките налитат на остатъците, които летят от кърмата
ето я и нашата домакиня
и усмихнатия й собственик
на пристанището рибката бързо се озовава в нещо като скара и след десетина минути се наслаждаваме на най-невероятната морска храна
на въпроса какво ядем, капитанът изважда ей тази услужливо приготвена картинка; уловът ни се състои от първите две рибки, от страни са имената им на повечето северни езици
дори патетата, обитаващи залива, ми изглеждат щастливи като деца – тоест като нас
