Iceland, the fairy-tale – day 5 (1)
Исландия – ден 5, 28.06.2011
малкото рибарско селище е обгърнато от облаци, когато се събуждаме
през следващите няколко часа се движим все малко над морско ниво; облаците ни оставят едва няколко метра поглед над земята, колкото да оголят безкрайните туфести торфища, сякаш рисувани с четка
мистично, тайнствено и приказно
караме по ниски разстлани земи покрай крайбрежието; планините са се отдръпнали и погледа стига далече в малкия процеп под облаците
Asbyrgi стигаме неочаквано; ако човек изрично не е тръгнал към това място, може мине покрай него и дори да не заподозре за съществуването му…. земята се разтваря изведнъж, неочаквано, разкривайки широка скрита долина, оградена от всички страни от отвесни скални стени; от страни нищо не подсказва за съществуването й; навлизаме навътре
Sleipnir’s footprint (sleipnir е осмокракият кон на Один) е фолклорното име, заради формата на каньона, подобна на подкова
в каньона всичко се променя; появява се гора (да видяхте гори някъде до сега?!), вятърът стихва, дори птиците се държат странно – сякаш на това място е невъзможно да се случи нещо лошо; до тези се приближих толкова, че можех да ги пипна
на влизане в Asbyrgi термометърът показва 8 градуса; ръми дъждец; тръгваме да се разхождаме и не ни напуска усещането, че тук е топло и уютно
покрай отвесните канари, достигащи на места 100 м.
от високото мерваме езеро в края на каньона
всичко изглежда все едно е било редено, сякаш някой внимателно е обмислял поставянето на всеки камък, засаждането на всяко дръвче, мястото, на което да плува всяка патица
Asbyrgi e приказка, северна приказка; “последният удобен дом”, само Елронд така е не се показа, макар да ни се струваше, че чувахме песните…
идните няколко дни ще прекарам в тайни планове как да се върнем на това място и на мястото, което ще достигнем само след половин час нагоре по Jökulsá á Fjöllum
