Iceland, the uncrossable – day 4 (2)
Исландия – ден 4, 27.06.2011, продължение
сега забелязвам, че на повечето снимки има ферма, стара сградка или просто руини; човешките поселения са толкова малко и на рядко, че появата им сякаш ме е предизвиквала да вдигна обектива
скоро трака ни отново свива към вътрешността; едва сме обърнали гръб на Атлантика и потъваме в гъст захарен памук; последното, което видяхме:
неочаквано облаците просто ни изплюха на прага на дългото езеро
Lagarfljot или Lögurinn, на практика е река, разляла се като езеро заради терен, разположен под морско ниво; водите на езерото са мътнокафяви, все още носещи спомена за бурните места, от които идват; името му ми напомня за едно друго езеро и едни други места… земите на Исландия често извикват представите ми за MiddleEarth и света на Толкин, твърде често!
това тук си има и собствена митология – по исландски; подобно на Loch Ness, дългото езеро е дом на огромно езерно чудовище с издължена, подобна на змиорка форма – Lagarfljótsormur; с колосалните си 90 метра езерният червей се появява редовно от векове и е предвестник на бедствия…
на единия край на езерото е Hegnifoss, водите му се леят свободно от 118м. височина; ниските облаци закриват зрелището; няколко пъти опитваме да стигнем до него по разни пътчета, които гпс-то ни предлага – все безуспешно; накрая се отказваме и поемаме нататък
пейзажа на високите плата
и техните обитатели
огромни са тези гъски, толкова огромни, видяни от близо, че приказката за Нилс Холгерсон придобива савсем друг смисъл; и са винаги по двойки …
най-сетне, високо в планините, успяваме да стигнем до точка от трака – за първи път днес; 
и обратно в облаците
не виждаме на къде караме; от време на време, когато хълмистият терен образува по-голяма долчина, склоновете й се оголват под дебелята бяла покривка
настилката, обаче, е асфалт вместо обичайния за тия места чакъл и скоро достигаме причината за тези пътностроителни усилия в нищото:
пред нас е язовирна стена, насипна – Desjara Dam, язовирът от лявата ни страна е почти празен, но августовското му водно ниво се вижда
в края на стената има малко съоръжение с табелка
веднага се сещаме за филмчето на Discovery, но някак гледката не се връзва; докато се почесваме сме подминали стената, извиваме покрай черно възвишение и не щеш ли – друга стена
всичко си дойде на мястото…; самата стена:
и гледката от нея
198 м. височина, до долу… The Karahnjukar project
one can only awe in respect
продължаваме на североизток, с намерение на слезем обратно при брега; черната каменна пустиня и ураганните ветрове, които обитават свободно земите тук, някак си предизвикват блогоговение и страхопочитание
земята около нас постоянно сменя цветовете си, докато слизаме бавно надолу
най-сетне достигаме белези на човешко присъствие
денят ни завършва във Vopnafjordur, рибарско градче в най-вътрешния край на едноименен фиорд
(зоната с пунктир е предполагаемо трасе; вечерта бяхме толкова уморени, че забравихме да свалим трака от gps-а, а на следващата вечер половината от траковете за този ден вече се беше затрила)
