Iceland, the allmighty – day 2
Исландия – ден 2, 25.06.2011
Синятя лагуня, blue lagoon или, както вероятно е най-правилно – Bláa lónið представлява уникално природно явление; дълбоко под земята, на 2000 метра, през разлома между Америка и Евразия, надлъжно на целия остров, тече част от Атлантическия океан; водите му влизат в пряк контакт със кипящата там магма при 240 градуса и 36 атмосфери налягане; на това местенце, през някоя от многото фисури в земната кора, силно обогатените на минерали води, все още частично солени и много силно силициеви, бликват на повърхността; образуваното езеро е с толкова специфична минерализация, че в него не виреят никакви бактерии, а самата вода е с уникални лечебни свойства.
снощи имахме удоволствието да се насладим на това природно чудо, почти сами, на фона на клонящото към северния хоризонт лятно слънце
белите отлагания, покриващи всичко, до което се докосва водата, на дъното са под формата на гъста силициева каша; най-близкото, с което мога да я сравня, е хума, макар че усещането е значително по-меко и нежно
на повърхността силиция кристализира от досега си с въздуха и образува много фини гладки пластове; най-силния природен контраст, който съм виждала.
хотелчето е едноетажно; стаите обикалят около вътрешен двор
всички стенни повърхности са направени така
мита мозайка с натрошена шуплеста вулканична скала
мястото, на което е построен хотела също е било покрито с вулканични отломки, които са внимателно иззети; сградката буквално е потънала сред лавата; гледката от терасата, от човешки поглед
достатъчно е само да седнеш и камарите лава спират вятъра; сред нея погледът се спира на ей такива места
с мъка си тръгнаваме, но напред е цяла Исландия…
скоро стигаме до едно от ония места, които хората по подразбиране асоциират с Исландия – гейзери
думата Гейзер, Geyser, произлиза от наименованието на един от гейзерите на това място – Geysir или Great Geysir – или от старонорвежкия глагол geysa, означаващ избликвам; въпросният Geysir от доста време насам вече не изригва, освен при земетресения; в миналото, а записи за него има от 13 век, е бил доста активен, като при една от активностите си е изхвърлил вода на колосалните 122м; на площадката са разположени близо 30 топли извора, малки и големи, но повечето от тях не предлагат фантастичната гледка, която всички очакват.
за щастие на туристите един от тях е Strokkur, който радва окото на всеки 5-10 минути, макар и едва на трийсетина метра; току-що e изригнал:
този, дето пуши в далечината, е The Great Geysir
в очакване на следващата активност на Strokkur
повечето гейзери изглеждат така
импровизирани оградки има навсякъде, тъй като водата е почти 100 градуса
????
следващата ни спирка, разположена едва на няколко километра след гейзерите, също е от групата мust see – водопадът Gullfoss, златният водопад; за съжаление това е едно от онези места, където мащабът се губи в снимките, а колосалната мощ и грохот, които съпътстват преживяването, може само да бъдет наподобявани във видеокадрите.
gullfoss го чухме известно време преди да го видим, вървейки с върволицата туристи, изсипвани от рейсовете на паркинга; от площадката преди спускането към него
същинският водопад се крие от отсамната стена на каньона, който съм е издълбал; след малко стигаме до площадката от лявата страна и можем да погледнем на обратно
каньонът е широк едва 20 метра и дълбок над 30
дошли сме по ей таз пътечка
и от най-горната площадка на каньона
в момента водите на реката са малко и спокойни, тъй като пролетното снеготопене е приключило… самата река се заражда някъде ей там
и макар да нямаме набелязани точки нататък – ей на, гпс-то там ни заведе ???? всъшност поемаме по път 35, който пресича страната през вътрешността й, свързвайки напряко северната и южната част; е, поне през лятото; пътят притежава звучното име Кюлур, и дефакто е път през нищото.
под “нищо” наистина разбирам нищо – вътрешността на Исландия е каменна пустиня, покрита със сняг през 10 месеца от годината; през останалите два месеца бурно оттичащите се води отнасят всеки опит за почва и на оскъдната растителност очевидно не й допада да вирее върху камъните; пътищата в Kjolur се затварят септември и разчистването им за летния сезон започва в началото на май, за да може до началото на юни да бъдат що-годе проходими; земя на вулкани, йокули, сипеи от лава и на най-могъщата природна сила в Исландия – водата.
подминали сме няколко табелки, че пътят от тук нататък е затворен за леки коли и уверено сме продължили напред, когато настигаме група коне – високопроходимото превозно средство.
исландският кон е, като всичко в Исландия, различен – много набит и як, с прекрасна грива и опашка, която докосва земята…и втори най-масово разпространен бозайник, след исландската овца! в тая надпревара човекът е доста назад в класирането – на целия остров, на територия почти колкото България, обитават едва 350 000 души, от тях 120 000 в Рейкявик, още толкова в околностите, а всичкото останало – смятайте…
кончетата биват спецялно развъждани, тъй като умеят да ходят по два допълнителни начина, отгоре на основните три, с които другите кончета цял живот се придвижват напред-назад; иначе казано, всички останали могат само ход, тръс и галоп, а тез мощни хубавци се спряват прекрасно от малки по още 2 начина; всъшност без въпросните походки кончетата трудно биха се справили с дългите разходки из пресечените каменисти месности и торфища на родината си.
породата се пази толкова стриктно, че исландски кон, излязъл извън пределите на острова, не може да се върне… жив; което не пречи на исландците да го използват и на общи основания във фермерската си работа, да предлагат разходки на туристите и да го похапват.
по път 35 стигаме до някъде, примерно средата, там естествено няма нищо (толкова нищо, че няма и снимки) и поемаме на обратно; същите кончета, те явно знаят къде отиват
на връщане се налага да заобиколим поредната планинска верига, през която пътища няма, та слизаме обратно почти до океана, за да поемем пак навътре; в ниското облаците се разреждат и грейва слънчице
нашата дестинацийка е издълбала ей това каньонче
името на това двойно водопадче е Hjalparfoss, по името на местността, което всъшност означава “помощ”
в моето съзнание мястото ще остане свързано с огромния базалтов дракон, който зорко пази езерото и фантастичната му гръдна броня.
продължаваме навътре и чинно следвайки гпс-то се отбиваме от главния черен път на по-второстепенен, после на третостепенен, накрая пътя се превърна в немаркирана пътека; точно пред нас, обаче, уревено се движи още една витарка и решаваме, че поне те знаят къде отиваме ????
за това място не пише нищо дори в туристическите справочници, няма табелка на пътя, а в wiki има точно 4 реда; но ако някой ден посетите този приказен остров – препоръчвам ви да си направите труда да го стигнете…
Haifoss & Granni
пътчето свършва с уширение и трасето нататък е блокирано с едри камъни; слизаме от колата и по пътечката
хълмистият терен плавно слиза на дясно, където се вижда това
след не повече от стотина метра стоим на ръба на отвесна пропаст, дълбока 120 метра
представям ви Haifoss, вторият по височина на острова
и приятелят му Granni (букв. Съседът)
къпалните на Один и Фрея и тяхната рожба, виеща са стотина метра под краката ни
в рамките на останалата част от деня стигаме до още един водопад
sigoldufoss
не стигаме до друг заради затворени все още пътища, подминаваме ВЕЦ-ове сред сипеите, не успяваме да видим Хекла, забулена в облаци, дори минаваме по чисто нов мост в нищото…
на слизане дори не си правим труда да отбием от пътя за някакъв по-малък водопад, който съм маркирала предварително на трака
сега, като се замисля за това пътуване, една от първите картини, които изникват в съзнанието ми, е тази къпалня на боговете.
