Iberia 16/17 – murcia
ако искам да започна нов разказ – трябва да взема да завърша предишния, нали така…
за този напън от моя страна трябва да отдам заслуженото и на една неотдавнашна среща с приятелче от детството, която ме накара да се засрамя от недовършената си работа – та ето го, началото на края.
минали са вече месеци от тогава, но помня че снимането ми беше станало досадно и исках вече да се прибираме; тръгваме си набързо от Гранада и решаваме да вземем разстоянието до Барселона за 2 вместо за предвидените 3 дни като за целта жертваме Валенсия; както и няколко други места по пътя, примерно Аликанте и Картагена.
Андалусия ни изпраща с пустинния си пейзаж, странно съчетан с вода
и предизвиква недвусмислена физиологична реакция ????
не пропускаме да поспрем при ей този странен театър
разположен буквално в царевичака, по средата на нищото, ?!+%=”?:=+?! около нас има трийсетина къщи, които мога да оприлича най-много на миньорско селище
привечер финишираме в Мурсия, какво пък – все тая къде ще спим…
но никога не е все тая какво ще ядем ????
обичам малките площадчета на испанските градове – изникват някак от нищото на най-необичайни места ????
група дядовци наблизо – бира с маслини
след вечеря се натъкваме на празненства по случай едноседмичните празници на града
понякога имам чувството, че някой ден внуците ми ще ме питат – бабо, бабо, защо дядо е ходил еди-къде-си сам? а, бабо, ти защо не си ходила с него?… за да ги опровергая на тръгване откривам местоположението на самоснимачката на твърде сложния Никон и – воала – ето ме и мен:
следва еднодневно скучно каране по безкрайни магистрали (не от най-евтините) и finally пред нас е нейно величество Царицата,
