Malta 01
29.03.2010 неприлично рано сутринта – ОМВ-то на околовръстното
другите двама – Мони и Владо, вече ни чакат
кафе, бензин, малко никотин и всичкия ентусиазъм на света – кръвта ни ще закипи всеки момент, чакали сме цяла зима; сезонът в София още не е открит, температурите са 15-16, но там, накъдето сме се запътили, прогнозите предвещават слънце.
днешният маршрут – София – Сандански – Солун – Игуменица, 650 км. основно нови гръцки магистрали
до този момент и двамата (аз и Ники) не сме минавали повече от 250 за един ден, да не говорим, че общия ни стаж на две гуми е не повече от 2000 км.
началото е пълно с открития:
предишната вечер, при събирането на багажа – повторихме упражнението около 3 пъти, като всеки път количеството му намаляваше с по нещо, докато накрая чантите щастливо се затвориха почти с пукане по шевовете (ха, до сега допълнителния пуловер никога не е притежавал на Паджерото! за вафли и минерална вода и дума не може да става…);
на границата Трябва да си свалиш каската (което дори не ти хрумва);
плащането на пътните такси на магистрала с мотор е майсторство, което се придобива с мноооогооооо практика
носенето на големия фотоапарат, ваденето му от багажа и прибирането му е Ултра досадно, добре, че колегите носят сапунерки в джобовете
гръцките бензиностанции са най-мизерните в Европа и, дори да са на някоя верига, има прилично голяма вероятност някой да си е говорил с помпите и броячите им от близо…
това не успява да помрачи ентусиазма ни, а и последните 200 километра преди Игуменица минават през приказна планина с великолепни пейзажи; в тунелите носовете ни се смръзват
слизането на магистралата към средиземно море е великолепно! (няма снимки! – мммдааа, ръцете ми са заети с управление на двуколесното, а не може да се спира за щяло и нещяло… мислено си обещавам да снимам на връщане)
пристигаме в Игуменица 2 часа преди първото фери (едното е в 8, другото – в 10,30 вечерта), сдобиваме се с билети и уплътняваме времето с обилна консумация на средиземноморска кухня; ммм, октоподът си струва!
фериботна линия Venturis; преди сме пътували със Superfast и си мислим, че имаме някаква идея какво ни очаква; кратък скандал с връзването на превозните средства,
проверка, сваляне на багажа, малко забавни снимки
и тръгваме към палубата; изненадааааа! гореспоменатите фериботни линии нямат нииииищо общо! … общото помещение (към 100 квадрата преко сили) е вече окупирано от турци, тираджии и всякакъв род гастарбайтери, налягали, където може; разнася се специфична миризма от събути обувки и храна, престояла поне 2 дена някъде в кабината на Тир; успокояваме се с мисълта, че имаме каюти – при това с люк…
люкът гледа към общодостъпна открита палуба, мокетът е събрал слоеве генетичен матерял, чак чорапите залепват; поглеждам в банята и бързо се отказвам, защото в багажа ни не се е намерило място за джапанки, а стъпването бос на пода се равнява на медицинско самоубийство… чаршафите, обаче, са чисти и миришат на свежо (!???!!); наспиваме се.
Бари, Италия
масло, вериги, проверка на багажа; готови сме за втория преход
за днес (30.03.2010) – Бари – Таранто – великолетната италианска А3 през област Reggio di Calabria – и ферибот към Месина, Сицилия; към 600 – 650 км.
на излизане от Бари магистралата тангира с великолепния стадион на Ренцо Пиано; не знаех, че е там, но го бях виждала на снимки – не може да се сбърка, дори от далече! едвам се сдържам да не отделям поглед от пътя за твърде дълго … отново не спираме и отново си обещавам да поправя това на връщане…
брули ни колосален вятър през цялото време; пейзажите са хълмисти, минаваме през прекрасна долина с морето от едната страна и величествена планина с бели върхове от другата; ранния следобяд най-сетне излизаме на А3.
А3 е основно пътно съоръжение на южна Италия и свързва Палермо с Реджо ди Калабрия, като се движи основно по западните склонове на планината; долния край на стъпалото на ботушчето – чак до пръстчетата :); в най-южния край планината слиза много стръмно към средиземно море и магистралата представлява последователност от тунели и огромни виадукти, гледката от които е умопомрачителна!
пътят лети над водата, ниското слънце над морето е разляло лъчи докъдето погледът стига.. едно място ми се е запечатало в съзнанието като снимка – дълъг тунел, след който виадукта е насочен директно към морския хоризонт, оставяйки планината далеч зад гърба ни, толкова висок, че брега долу не се вижда… в дълъг плавен завой, стотици метри над водата, пътят се връща в гънките на планинския склон; там някъде си поех дъх.
стигаме пристанището привечер, изгубваме се, намираме се, изпускаме ферибота, изчакваме следващия, брулени от мафиотски вятър и най-сетне стъпваме в Месина; слънцето залязва; проръмява дъждец; добре дошли в Сицилия!
решаваме, че няма да спим в Месина, а ще продължим до Катания; не обичам да карам по тъмно, още повече мотор, в дъжда! момчетата ми правят ескортриращ кордон с фаровете си ???? след стотина километра вече се оглеждаме за хотел – настаняваме се в Шератон, прибираме моторетките в гаража; само след половин час приличаме на хора (а не на космонавти) и търсим място за справяне с нечовешкия глад, който ни преследва от няколко часа.
попадаме на местна кръчма, пълна с шумни италианци; добро предзнаменование! поръчваме паста като за десетина и скоро вече излъчваме доволно блаженство; дълго няма да ядем нито пица, нито спагети в бг…
душ и по леглата, че утре ще покоряваме Етна
