ЦЕНТЪР ЗА СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО КРИСТО и ЖАН-КЛОД, ГАБРОВО
„WE WISH TO WORK IN TOTAL FREEDOM“ – say the two artists pushing the very notion of contemporary art to its limits. Their colossal drive for freedom has resulted in 24 realized projects that transform the world into a stage without bounderies.
Is there s system behind their bold trajectory?
Is Freedom a systematic approach?
* All quotations are excerpts from interviews with Christo and Jeanne-Claude discussing their artistic projects
1. Аnalysis and challenges of the project site
„MORE AND MORE, OUR INTEREST IN THE ARCHITECTURE OF MANHATTAN MOVED TO PEOPLE WALKING THE STREETS“
Gabrovo is a linear city with active pedestrian areas and a rich cultural heritage. Along the Yantra River, north of the city center, a pedestrian route exists, connecting a diverse range of points of interest. Visitors begin their journey at the House of Culture, Vazrazhdane Square, and the Aprilov National High School, continue past the Drama Theatre, cross the river, detour to the Clock Tower, wander through picturesque streets and socially vibrant public spaces, and eventually reach the Sports Hall. They stroll, observe, turn around and leave.
The area surrounding the Textile Technical School lies outside the established pedestrian route. The project site primarily fulfills the functional requirements of an educational site, with limited spatial connections and few points of interaction with the city's active urban spaces. It is excluded from the city social experience, becoming a peripheral space.
2. Potentials of the project site
„THIS PROJECT INVOLVED A TREMENDOUS DYNAMIC QUALITY AN THIS IS A VERY IMPORTANT PART OF ALL OF OUR PROJECTS”
The central area of Gabrovo is a dynamic product of accumulated layers of material, immaterial, social, spatial, and cultural values. Our analysis identified three primary characteristics of the context that define the quality of urban experience:
| “The rectangular shape of the gates reflects the geometric grid pattern of hundreds of city blocks” |  |
buildings with clearly legible façade grid; monumentality and orthogonality of form; structure and order; memory |
| “Immediately you see geometry and very capricious movements” |  |
a non-orthogonal street network characteristic of a linear mountain city; movement; progression; dynamism. |
| “Water – its fluidity in contrast with the solidity of the land – is present in many of our projects.” |  |
a river - unpredictable, organic and unexpected; waves; conceptually resonant with the nature of contemporary art. |
These defining characteristics foster an interplay between the different layers of the urban silhouette, giving rise to cultural landscapes that are unique to Gabrovo.
3. Urban design concept
“All of our projects are designed for a specific site. They engage profoundly with the people, living in that site”
The proposal seeks to integrate the former Textile Technical School site into a cohesive system with the “living” urban fabric, establishing an active urban connection to the city centre.
We propose repositioning the planned new pedestrian bridge to establish a direct connection between Gabrovo Sports Hall and the new Centre for Contemporary Art, thereby linking it directly to the city’s active public spaces.
Extending the city’s central pedestrian route will bring the new Centre into direct interaction with visitors, allowing the walk along the “Stargaloto” to culminate in an unexpected and memorable experience.
The approach to the building forms a natural continuation of the bridge. Through its bold geometry, it directs pedestrian movement and channels urban energy towards the new Centre for Contemporary Art.
The need for spaces that foster social interaction calls for a fundamental volumetric and spatial reconfiguration of the building. The proposed intervention exposes the existing structure, revealing it in its full monumentality. To enhance the experience of the programme and the spatial quality of the interior, selected areas of the floor slabs are opened up, creating a sense of freedom and generosity characteristic of an inclusive, socially engaged public environment, while establishing clear visual and functional connections between levels.
This approach reflects the understanding that people change and their needs evolve. Every contemporary intervention inevitably adds a new layer to its historical context, foregrounding the need for mutual respect between different eras and their architectural expressions. The materials introduced through the proposed intervention contrast with the existing building fabric, enabling visitors to experience, understand and appreciate its past.
The rigorous orthogonal grid, fully preserved in the northern section of the main building, is directly extended into the park path network, establishing a sense of order and a coherent relationship with the historic architectural character of the former Technical School.
The overall site-grading strategy and the fluid structures integrated within it evoke the nature of the river and the elusive quality of its unpredictability.
4. Park design concept.
“All projects depend on the interest people take in my artworks.”
The Christo and Jeanne-Claude Centre for Contemporary Art is more than a building.
It is a place of interaction—between work and leisure, artists and pragmatists, young and old, tourists and local residents. It is an unexpected discovery for the casual visitor, a destination for artists, curators and collectors, and a shared experience for families and groups
And art is for all of them.
It is the medium that enables freedom for social interaction.
The proposal reimagines the open area in front of the building as a socially engaged public space and a meeting place for all visitor groups. The terrain is articulated through two contrasting routes: a descending path, terraced towards the building in an echo of the river’s rippling waves and continuing down to Level −1; and an ascending path, conceived as a dynamic interpretation of the acute angles characteristic of Gabrovo’s street network, leading to the atrium’s main entrance at Level 0.
Through the juxtaposition and interweaving of these two circulation systems, a series of distinct functional zones and access routes emerges, allowing diverse activities to coexist while retaining their own spatial identity: an event stage, an outside café, a site for an annual temporary pavilion inspired by the Serpentine Gallery model, children’s play areas, a space for rest and inspiration, a skate zone, and numerous informal seating areas. The courtyard as a whole is conceived as an “open-air exhibition”—a flexible landscape that can be readily adapted and reconfigured in response to changing needs and curatorial strategies.
Car parking is arranged on two levels in the north-eastern part of the site, with direct access from Vasil Levski Street.
Barrier-free access for people with disabilities is seamlessly and unobtrusively integrated through the sensitive grading of the terrain.
5. Building concept
“AND OF COURSE ALL OF OUR PROJECTS ARE LIVING OBJECTS”
The proposed architectural concept is guided by the adaptation of the historic environment to contemporary realities. The pursuit of a sustainable way of life calls for a robust functional strategy and the capacity for individual spatial clusters to operate independently. The long-term social, cultural and economic viability of the new Centre for Contemporary Art is directly determined by its adaptability and flexibility in responding to evolving human needs. The building’s functional strategy defines six principal types of space:
Общодостъпни пространства + Читалищни функции (A+B). Считаме, че тези две групи функции са сърцето на сградата. Читалището е типично българско явление – ядро за разнообразни културни дейности, място, където всеки е добре дошъл и където може да намери място за изява на творческия си порив, да бъде провокиран, да бъде любознателен, да бъде свободен.
Този дух интегрира и проектното предложение, третиращо горепосочените функции като устойчива културни пространства, съхраняващи традиционните ценности на общността.
Експозиции + Работилници (C+E). Проектното предложение третира пространствата за работилниците като общодостъпен сектор от съществена важност за активния живот на Центъра за съвременно изкуство.
Работилниците са основен източник на възможности за пряко ангажиране на жителите на град Габрово – достъпната техника и оборудване, освен за нуждите на творците, които Центърът приютява, е уникална възможност за интеграция и в ежедневните потребности и нужди на габровци.
По тази причина те са достъпни директно от терена на парковата среда и имат самостоятелен, независим вход и възможност за зареждане на едрогабаритен товар през служебния асансьор от юг.
Пространства за творци + Администрация (D+F). Развити във височина в южната част на сградата, експозициите определят тримерната геометрия на изцяло затворен обем, достъпен на всяко ниво през активните посетителски зони. Всяка експозиционна зала може да функционира самостоятелно, а преходът между тях, при желание за пълно музейно изживяване, преминава през вълнуващите и неочаквани пространства на атриума. Непосредствено до всяка експозиционна зала е разположено фондохранилище и подготвителна зона, достъпни директно през голям товарен асансьор в южния край на сградата.
Разпределението на функциите в източната сграда дава възможност за самостоятелното й функциониране и установяването на специфично работно време.
Предложението предвижда изграждане на няколко обособени вертикални комуникации, които да обслужват различните потоци в сградата, различните времеви режими и да осигурят евакуационните противопожарни норми.
Основна вертикална комуникация – атриум с динамично разположени в него стълбищни рамена и два панорамни асансьора, монтирани външно на обема на сградата – осигуряват основното посетителско движение и преживяване, като свързват вертикално всички нива на основната сграда и парка. В рамките на партерно ниво стълбището е разгънато като амфитеатрално сядане, обърнато към реката, Спортна зала Габрово и склоновете на Стара планина:
.png)
Южната вертикална комуникация представлява нови служебно стълбище и голям товаро-пътнически асансьор, който свързва мястото на възможно зареждане с едрогабаритни материали откъм общинския паркинг от юг с основните експозиции и с работилниците.
Северна вертикална комуникация. Към съществуващото стълбище се добавя пътнически асансьор и се оформя допълнителен вход от северната страна. Входът позволява независим административен достъп, както и основна вертикална комуникация за творците, ползващи ателиетата. През топлата връзка между двете сгради на междинно ниво (+0,5 за основната сграда, +1 за малката) е осигурено безпрепятственото независимо функциониране на всички сградни елементи, обслужващи творческите нужди. Тази вертикалната комуникация служи и за връзка между ресторанта и зоната за кетъринг-подготовка на аудиториума и кантината.
Вертикална комуникация – малка сграда. Към стълбището се добавя асансьор и на партерно ниво се оформя допълнителна връзка от източната страна към паркинга. Ресторантът заема останалата част от партера и сутерена.
Топлата връзка, свързваща двете сгради се запазва, като на ниво партер стените й се премахват, за да се осигури възможността за свободно преминаване и отваряне към парка и терена от север. Топлата връзка има определяща роля за функционирането на зоната „за творци“, като същинското преминаване се осъществява покрай споделените работни пространства.
6. Етапност
Проектът предвижда етапна реализация на изпълнение с цел възможност за постепенно активиране на различни функционални групи преди окончателното завършване на строителните дейности:
Етап 1 – пространства за творци – студиа за творческа дейност, резидентни студиа, споделени работни пространства и администрация; северен вход и асансьор, вход малка сграда и асансьор.
Строителните дейности в тези зони са предимно от “освежаващ” характер, което дава възможност за бързото им въвеждане в експлоатация.
Етап 2 – Основни общодостъпни пространства, двор, южна вертикална комуникация, зали за уъркшопи и образование и малка временна изложба.
Строителните дейности в този етап са най-трудоемки, но осигуряват възможността както Центъра да започне да функционира, така и всички комуникационни връзки, позволяващи поетапното довършване на останалите обособени зони без нарушаването на работата му след като е започнал да функционира.
Етап 3 – всички останали пространства с възможност за множество подетапи според приоритетните нужди към съответния момент от изпълнение:
Малка и голяма зала за събития
Работилници
Ресторант
Младежко пространство
Изложби на нива 1,2 и 3.
Възможност за бъдещо развитие е и интегрирането на мултимедиен LED екран с размери 18 х 36 м на източната фасада на експозиционния блок на сградата.
7. Инсталации
От съществено значение за дълготрайната независимост на всяка сграда е нейната енергийна ефективност и устойчив подход на изпълнението. Основополагащите принципи, вложени в решението са:
- Топлоизолиране; слънцезащитни текстилни външни щори, смислово препращащи към индустриалното минало на сградата.
- Разделяне на отоплителните и вентилационни системи на сектори според функцията и независим контрол на отделните системи; възможности за пренос на енергия между ослънчена и неослънчена страна с тритръбни термопомпени агрегати; рекооперативни блокове.
- Възобновяеми източници на енергия – фотоволтаични панели на покривите
- Система за използване на сива вода, сепарация и използване на дъждовните води.
Всички инсталационни трасета и елементи ще бъдат разположени в съществуващата система от стоманобетонни двойни подове.
8. Ключови зони, фрагменти и детайли
„И ЗАЩОТО ТВОРБИТЕ СЕ СВЪРЗВАТ СЪС СВОБОДА, НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ГИ КУПИ, НЕ МОЖЕ ДА ГИ ПРИТЕЖАВА”
Проектът предлага проста система от чакащи обсадни тръби, интегрирани в ортогоналния растер на дворната площ, позволяващи лесно монтиране на стоманени тръбни елементи тип „скеле“. Подходът позволява свобода на трансформиране и разнообразно третиране спрямо моментните нужди на центъра за съвременно изкуство, без нужда от инструменти и специализиран технически екип.
Възможни са различни типове експозиции на открито, уъркшопи, фестивали, работилници и множество други разнообразни функции.
Модулната система е използвана в проектното предложение с цел маркиране на второстепенно пешеходно трасе, преминаващо през двора на сградата. Илюстративно са представени текстилни платна, осигуряващи засенчване и обвързващи новия център за съвременно изкуство с историята на текстилния техникум, помещавал се на същото място.
Под сенките от текстилни нишки, посетителят е в контактна точка със „старо“ и „ново“, с минало, настояще и бъдеще.
Такава е културата на обитаване на новия Център за съвременно изкуство. Тя е събирателен пункт – на епохи, хора, функции и контексти.
Такава е, за да можем свободно да кажем:
„АЗ ВЯРВАМ В СВОЯТА РАБОТА… АЗ ВЯРВАМ В СВОЕТО ИЗКУСТВО“
